Известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест, съобщиха организаторите. Той ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.
Носител на "Оскар" и "Златна палма" от Кан за шедьовъра "Един мъж и една жена" (1966), създател на над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории - такъв е и най-новият му филм "Толкова много любов" ("Ces amours-la"), който французинът ще представи пред публиката на 15-ия София Филм Фест.
"Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари", шегува се роденият в Париж през 1937 г. режисьор. "Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява", продължава в шеговит дух Льолуш и сякаш сам определя съдбата за своите успели творби.
До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно – съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва.
В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 години с помощта и съветите на един приятел на баща му, той монтира първия си документален филм "Злото на века", удостоен с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан.
На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957 г.).
След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – "Les Films 13" и заснема първия си пълнометражен филм – "Le Propre de l'homme", който се оказва финансов и творчески провал. По-успешният "Une fille et des fusils" (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато "Les Grands Moments" (1965) е определен от самия режисьор като "кошмар върху лента".
Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария на "Един мъж и една жена". "Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов..."
През 1966 г. "Един мъж и една жена" печели "Златна палма" в Кан, два "Оскар"-а, общо 42 награди от различни фестивали и се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов. През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му, варират от възторг до отричане.
Днес Клод Льолуш е щастлив баща на седем деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ан Жирардо, с която имат афера по време на снимките на филма "Vivre pur vivre" (1967).
Режисьорът участва през 2002 и 2007 г. в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци – негова е новелата "Франция" в "11 септември 2001", а също и новелата "Киното зад ъгъла" във филма-омнибус "Всекиму своето кино".
Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в Дома на киното между 25 февруари и 3 март.