О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин...

О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?

"История славянобългарска"

На 19-ти юни - денят на Преподобний Паисий Хилендарски, се навършват 250 години от написването на "История славянобългарска".

"Исторїѧ славѣноболгарскаѧ" (оригинално заглавие) е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир, в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765 г.).

Творбата на светогорския монах Паисий е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.

Първото предисловие - "Ползата от историята" представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на "любомъдрия" читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.

Второ предисловие - "Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история" е втората част е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.

Същинската част представлява компилация от трудове на различни историци: Мавро Орбини ("Славянското царство"), Цезар Бароний ("Църковна история"), византийски хронисти. Ползва също български жития и грамоти на български царе.

Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.

Послеслов - най-кратката част и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий ("Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки..."), изяснява мотивите, поради които е написал "История славянобългарска" ("Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе") и дава сведения за ползваните източници ("Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите").

Тържествата за годишнината са под патронажа на президента и вицепрезидента на Републиката.

В 9 ч. започва празничната света литургия в катедралния храм "Свети Александър Невски". Ще присъства вицепрезидентът Маргарита Попова и членовете на организационния комитет за честванията. Богослужението ще възпомене и половинвековния юбилей от канонизирането на преподобни Паисий Хилендарски за светец на Българската православна църква.

След празничната литургия семинаристи и деца от столични училища ще поведат шествие до паметника на отец Паисий, който е в съседство с катедралата.

От 11 ч. в Президиума на БАН започва академичното честване. Тържеството ще започне с изпълнения на камерния състав "Юлангело" и на Вазовото стихотворение "Отец Паисий" от актьора Иван Налбантов.

След това доклади за личността и делото на Паисий ще изнесат специалистът по възрожденска литература проф. Кирил Топалов и историкът доц. Пламен Митев.

В края на академичното честване вицепрезидентът Маргарита Попова ще връчи наградите на победителите в националния литературен конкурс "Моята Паисиева история".

Част от тържествата - между 10 и 11 ч. ще бъдат предавани директно по БНТ. От 18:30 ч. документален филм, който БНТ ще излъчи, ще ни припомни живота и делото на отец Паисий.