Сънищата на известните режисьори

Един от акцентите в настоящото издание на фестивала за късометражни филми "Късо съединение", чийто медиен партньор е iNews, е филмът "За 42 секунди".

Продуцентът Микеле Чивета предлага на 42 режисьори да заснемат 42-секундни филми, в които да визуализират сънищата си.

Проектът привлича както номинирани за "Оскар” режисьори като Дейвид Линч и Майк Фигис, така и имена от ъндърграунда като Лари Кларк и Хармъни Корийн, а също и някои от иконите на арт киното днес – Карлос Рейгадас, Гаспар Ное и Абел Ферара, свои режисьорски опити правят и Джеймс Франко, Азия Ардженто и Таданобу Асано.

Премиерата на филма, създаден през 2009 г., на родна територия се състоя в събота (11 август) в Дома на киното. Следващите прожекции на лентата са днес, 13 август, от 20.30 ч. в Eвро синема (6/4 лв. за учащи и пенсионери), на 14 август от 20.00 ч. в + това (5 лв.), на 17 август от 19.30 ч. в Eвро синема, на 19 август от 20.30 ч. Eвро синема, на 20 август от 22.00 ч. Dada Cultural Bar (5 лв.)

Дни преди българската премиера на проекта "За 42 секунди”, продуцентът Микеле Чивета и съпругата му Азия Ардженто, която също прави 42-секунден филм за проекта, споделиха пред организаторите на "Късо съединение", Pozor, как точно се е родила идеята за този експеримент и как са привлечени толкова различни режисьори.

Как се забъркахте с проекта "За 42 секунди”?

М.Ч.: Идеята за проекта се зароди след като "Bacardi” ме поканиха да се заема с кампанията на техния продукт "42 Below Vodka”. Премиерата на проекта беше в Музея за модерно изкуство в Пекин, след което имаше прожекции на фестивала в Кан, а след това и на други международни форуми.

Имахме голям проблем с цензурата в Китай. Във филмите има всякакви провокации – от транссексуални и порнографски елементи до аутопсия, церемониални черни магии и раждане на дете, всичко това нямаше как да убегне на местните власти.

Но благодарение на "Bacardi”, които бяха подготвени със ситуацията и знаеха точно какъв проект финансират, оригиналният вариант на късометражните филми беше запазен. Всичко беше показано така, както режисьорите го бяха видели. Три от филмите попаднаха в официалната селекция за късометражни филми на фестивала в Кан.

Как бяха подбрани режисьорите, които да заснемат късометражните филми, включени в проекта?

М.Ч.: Кураторският процес беше като последица от разрастващ се геном, започнал от една артистична личност и разпрострял се в подобни на мрежа еднаквомислещи конспиратори.

Обадих се на приятели и режисьори, които познавам - от Лари Кларк до Джеймс Франко и Гаспар Ное. После Кенет Енгър се заинтригува, благодарение на когото Дейвид Линч се включи в проекта. Това наистина се превърна в диалог между режисьори с идеята, че всички те обединяваха представите си на основата на сънища. Какво би могло да бъде по-колективно във въображението на човека?

Достатъчни ли са 42 секунди, за да се разкаже една история?

М.Ч.: Гледал съм 90-минутни филми, които продължават сякаш с дни и 7-часови, които минават като миг. Големите истории не се ограничават във времето. Всичко зависи от това в чии ръце е попаднал проектът. Винаги съм харесвал заглавието на биографията на Тарковски "Запечатаното време”. Не смятам, че той се е ръководел от времето при създаването на филмите си. Но е забавно да се употреби по някакъв метафизичен начин.

Откъде се появи идеята за вашия късометражен филм в проекта?

М.Ч.: Няколко месеца, след като синът ни беше заченат, двамата с Азия се шегувахме, че създаваме хомункулус - нещо като дете на любовта в етерна среда. Филмът е една съвременна интерпретация, препратка към магическия ритуал на древната финикийска богиня на плодородието и майчинството Астарта, която е наречена "майка на душите в Рая”. Луната е обгърната от нейните звездни деца, на които тя е дала астрални тела. Това е същността на съня – несъзнателно влияние, което е откъснато от нашата реалност, но се мержелее сред етера, свързано с нашите тела.

А откъде почерпи вдъхновение за своя филм Азия Ардженто?

А.А.: Фактът, че е сън предразполага филмът да бъде много личен и абстрактен, но аз не исках да прекалявам с това, защото нямаше да се получи добре. Използвах го като възможност да проникна в света на транссексуалните, които живеят в нашия квартал и които аз отдавна тайно наблюдавам.

Чувствах се като във филм на Фелини, но с транссексуални. Исках да покажа тези невероятни създания, които са изключително женствени и щастливи, обичат да си играят с дрехите и с шампанското, което в случая е и една фалическа метафора.

Какви са реакциите на зрителите след като видят филмите?

М.Ч.: Филмите са географска пресечна точка на културите, най-вече на Изтока и Запада, откъдето е произходът на режисьорите. Смятам, че двукултурният път към сънищата са пътешествия към двата противоположни полюса към нещо като Рай и Ад. Източните режисьори, които са по-жизнерадостни и позитивни и западните – помрачени от заплахата, на ръба на ужаса.

Винаги съм обичал да слушам как публиката сравнява филмите, които са им харесали най-много след края на прожекция, тъй като са кратки колкото отделен кадър. Това е първосигналното им впечатление от филма, а това не винаги е самият филм. Той се загнездва в съзнанието им и това е най-дълготрайното му съществуване. Вероятно в това е чарът на този проект.

Снимал сте клипове за изпълнители като Lou Reed, Ladytron и Yoko Ono. Има ли някой специален изпълнител, чиито видеоклип бихте искали да режисирате?

М.Ч.: Винаги се заричам да не снимам повече видеоклипове. Но чух, че Тупак е бил холограмно регенериран, така че имайки предвид тази възможност, бих снимал видеоклип на Сид Барет някой ден.

Разкажете малко за бъдещия си филм "Regular Boy”, в който участват съпругата ви Азия Ардженто и Таданобу Асано, които се изявяват и като режисьори в "За 42 секунди”.

М.Ч.: Срещнах Азия и Таданобу, докато подготвях филма "Coin Locker Babies”, една фантастична история по Руи Мураками. От години си говорим, че трябва да намерим проект, по който да работим тримата заедно. "Regular Boy” е като "Полет над кукувиче гнездо” за гръндж културата, един вид документ за нашите пропилени детски години.

Как се чувствате, когато на режисьорския стол е съпругът ви?

А.А.: Чувствам се малко изнервена, защото не искам да го разочаровам, но в същото време се чувствам и сигурна, защото той ме познава най-добре от всички.