Хироаки Умеда: Модерното изкуство е модерен интелект

Сама по себе си Япония е авангардна. Хироаки Умеда пък е авангарден за Япония. Хореограф? Прекалено постно казано. Умеда е архитект на съвременния танц, който последно време далеч не се изчерпва само с едното танцуване.

Японецът е започнал късно – на преклонната за танцьорите възраст от 20 години. Но той е тоталният пример за това, че дарбата не знае школи и канони.

Изкуството му не подлежи на описание. То е от онези, които се чувстват. Трудно би могло да се разкаже за него, но то незабавно се разпознава. Всъщност, често го асоциират със станалата модерна напоследък тема за човека и високите технологии. Оказа се, че всъщност епохата няма нищо общо.

"Дори и да бях роден в друга епоха, независимо в миналото или в бъдещето, щях да правя абсолютно същото изкуство, използвайки инструментите, типични за тази епоха. Лично за себе си смятам, че моето изкуство е едновременно примитивно и футуристично. Но много се радвам, ако публиката, която гледа спектаклите ми наистина разсъждава върху подобни теми", сподели ми той.

Всъщност, какво точно представлява изкуството на японеца? Ако бих могла да използвам малко по-абстрактни понятия, за да го обясня – с обикновени фрази би ми било доста по-трудно - бих казала следното: триизмерно пространство, пресечени линии; самотно човешко тяло, позиционирано сред геометричното, светлинно съвършенство; оптическа илюзия, преливане, абстрактни форми; специфичният биоорганизъм се абсорбира от лазерната геообстановка, двете са едно и в същото време крайно отчетливи. Поне на първо четене.

У нас Хироаки Умеда ще представи два спектакъла - "Haptic” и "Adapting for Distortion". Описва ги по следния начин: "Това, което правя и в двете представления е едно и също, но използвам различни подходи. В "Haptic" исках да използвам светлината като обект, който докосва очите. Поставих фокуса върху цветовете, получени вследствие на стимулирането на светлината в различни честоти. Желанието ми бе да предам танца на публиката като обект, който докосва зрението й.

В "Adapting for Distortion" се фокусирам върху визуалните илюзии. В този спектакъл танцът се показва с помощта на видео прожектор, поставен на сцената – метод, който увеличава оптическата илюзия, респективно - танцът започва да се видоизменя и да претърпява различни метаморфози.

Трудно бихте го разбрали, но пък лесно може да си го представите. Защото, както всички знаем, всичко в изкуството се свежда до представите, до ума, до човешките мисли и възприятия.

"Модерно изкуство далеч не значи изкуство, което ползва инструментите на модерните технологии". Модерното изкуство означава модерен интелект", споделя Умеда.

"Haptic” и "Adapting for Distortion" може да видите на 5 октомври в зала 1 на НДК. Спектаклите са част от Sofia Dance Week 2012.

Преди това обаче горещо ви съветвам да се запознаете с цялото интервю на артиста в Jenite.bg.