ЦУМ - новият дом на историята ни?

"НИМ трябва да намери своя дом завинаги и най-удачно би било да бъде преместен в ЦУМ", каза Вежди Рашидов при предаването на Националния исторически музей (НИМ) на 5000 конфискувани културни ценности, които да обогатят експозицията на музея.

При предоставянето на ценностите министърът на културата Рашидов посочи, че много често през последните години сме започнали да ставаме свидетели, как българските музеи си връщат ценности, което преди не се било случвало.

Според министъра на културата българските музеи били толкова богати, че можели да изкарват средства сами и да носят приходи на държавата.

Рашидов посочи още, че България ще върне на Турция двуметрова римска статуя, задържана при опит за трафик на антични ценности. Между България и Турция беше подписан документ за противодействие на трафика на културни ценности. Подобен документ се подготвя и с Италия.

На 25 октомври в НИМ ще гостуват министрите на културата от страните от Югоизточна Европа, по повод форум на ЮНЕСКО, съобщи министърът на културата.

Културните ценности, предоставени днес (9 октомври) на НИМ, бяха конфискувани на граничния пункт "Връшка чука" при опит да бъдат изнесени за  аукциони в чужбина. Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на НИМ през май, иззетата пратка съдържа ценни археологически и нумизматични движими културни ценности, голяма  част от които произхождат от археологически обекти на територията на България - антични и средновековни селища и некрополи. Сред тях има ценни римски и средновековни монети, някои от които са част от колективни находки.

НИМ получава и златна римска монета - солид на император Юлиан Втори Апостат (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.

Сред близо 600-те археологически и етнографски предмета, които постъпват в НИМ, особен интерес предизвикват петте бронзови кухи брадви - тип "келт", и деветте бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха.

От по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VII-VI век в. пр. Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи.

Интерес заслужават и златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието - висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни  пръстени.

Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.