„Всичко си е супер“, или един по-различен театър

Попадали ли сте на таралеж с нежелана бременност? А знаете ли историята за Александър Македонски и шибидаха му? Или може би сте виждали, как се обдишва малък кит. Не сте?

Много жалко за вас, защото няма да го видите. Можете обаче да се насладите на други, още по-странни и забавни истории, ако посетите някое от представленията на първия и единствен в страната импровизационен театър – ХаХаХа Импро Театър.

Златин, Тони, Ивайло, Петър и Леонид са "смехопристрастители", както ги определят техните верни фенове. Петимата се готвят усърдно за това, да бъдат неподготвени и когато излязат на сцената, заедно с публиката изграждат най-нелепите и забавни истории, които някога ще чуете.

Залата им е винаги пълна, правят си всичко сами и импровизират на воля. Резултатът? Всичко си е супер!

Трима от тях, Златин, Ивайло и Тони отделиха време и в едно изпълнено с ирония и забава интервю, разказаха по-подробно за себе си.

- Как се събрахте заедно? Има ли някаква любопитна история? И как се роди идеята за импровизиционен театър?

(Момчетата започват да се сочат и никой не иска да вземе думата.)

Златин: Ивайло го е срам да си признае как ни е повикал и ни е обединил през лятото на 2009 година. Извика ни в една градинка да пробваме някакви неща, аз бях малко озадачен, но в крайна сметка се оказа, че не е това, което си мисля, и беше доста интересно.

- Златин, учил си индология? Това помага ли при импровизацията?

Много неща излизат в тоя интернет, трябва да си сменя профила. Вярно е, учих по пет часа на ден инди в СУ, не ме приеха във ВИТИЗ първата година, после ме приеха и напуснах. Всичко помага при импровизацията. Хубавото е, че отвсякъде каквото и да вземеш от живота, можеш да го приложиш по някакъв начин.

- Защо нямате момиче в групата?

Тони: В момента гледаме едни доброволки и ги чакаме да задобреят, за да ги вкараме евентуално. Но това вероятно никога няма да стане.

Ивайло: По-лесно е.

Златин: Всички искат да си пробутат гаджетата и в крайна сметка ще се скараме.

- Вашите приятелки няма ли да ги пробутате?

Ивайло: Само Тони има гадже и не успява да я пробута засега, но ние сме бой банда. Затова сме само мъже. Опитваме се да копираме формата на Бекстрийт бойс от музиката.

- Тежка ли е подготовката да бъдеш неподготвен и как репетирате?

Тони: Ние всъщност не репетираме, а тренираме. Защото репетиция идва от repeat (англ. - повтарям). При нас нищо не е готово.

Ивайло: Цялото нещо е много екипно и е най-важно да се познават хората много добре, да са свикнали един с друг.

- Неразделни сте на сцената и сте неразделни извън сцената, така ли?

Ивайло: Има няколко основни, доста общи, постулати, които могат да се спазват. Едно от нещата е, че няма грешки. Каквото и да направи другият, той разчита на колегите си, че ще го покрият и ще му помогнат. Така че човек не може да сбърка - това е особено важно. Другото е, че каквото и да предложи човек, то ще бъде прието. Това е малко контра на нещата, които се случват в държавата ни. Ние си помагаме, независимо какво се случва. А и ако някой сбърка на сцената, също става забавно и публиката го отчита като част от шоуто.

- Импровизацията талант ли е или умение, което можеш да развиеш от нулата?

Ивайло: Всеки може да прави това, което ние правим. Най-трудното е това да го правиш с другите. Ние не сме гениални или талантливи.

Тони: Говори за себе си :)

Ивайло: Добре де, не сме много гениални и много талантливи. Ние успяхме да се съберем пет човека и се обединихме в една посока. Не си пречим, вървим по пътя си и си помагаме. Всеки може да импровизира, но зависи как се справя. За един импровизатор се разбира дали е добър от това, доколко другите искат да играят с него. Ако партньорите ти искат да играят само с теб, то ти си най-най-добрият.

- Сами ли си организирате нещата? Кой дърпа конците и откъде намирате финансиране?

Златин: Първоначално играхме една година на платен изход. Хората наистина се редяха на опашка и плащаха. Ние не взимахме пари от това, което правим. Покривахме си разходите за залата и останалото го правихме фонд "Ха-Ха-Ха". В един момент, когато имаше много желаещи, направихме и платен вход. Всичко идва от публиката ни. Ние имаме пряка връзка с нея, тя идва заради нас. Всичко, което тя дава, отива за развитието на групата. Това е самоиздържащ се проект. Всеки върши част от работата, а решения се взимат общо.

- Бихте ли се обидили, ако някой ви каже, че това, което правите е аматьорско? И в този смисъл, ще надградите ли вече постигнатото?

Ивайло: Първо да уточня. Много често ни наричат театър, но ние не сме театър. Ние сме група. Група за импровизиционен театър - това е различно. Има театър като институция, със структура - ние не сме така. Ние сме просто група, но вече сме на доста високо ниво, ако говорим за изпълнение. Не бих казал, че сме аматьори. Играем вече повече от година и хората тепърва научават за нас. Скоро ще направим 50 представления и тепърва предстои да научат за нас. Ние не искаме да станем комерсиален хит, а да се развиваме. Разликата между професионална и аматьорска група е това, че професионалната изкарва пари от това, а аматьорската играе за кеф. Ние сме професионални актьори и имаме стремеж да станем още по-професионални.

- Сцената на "Славянска беседа" не ви ли е твърде тясна вече?

Ивайло: Малка е, да. Има голямо търсене.

Златин: Ние сме си поставили за цел да правим по-добре, това което правим. Резултатът е, че публиката се връща. Растем толкова и ставаме толкова професионални, колкото хората го изискват от нас. 200 души на седмица да влизат в тази зала си е изискване и ние отделяме повече време да си развиваме уменията.

Тони: Случи се така, че в един момент започнаха да идват толкова много хора, че нямаше как да влязат. А като дойдеш 2-3 пъти и не можеш да влезеш се разочароваш. Затова сложихме платен вход. Най-вероятно ще се окаже, че наистина трябва да отидем на по-голямо място. Ще го направим съвсем скоро даже...

- На 14 февруари играете в "Сълза и смях", подготвили ли сте нещо по-специално?

Ивайло: Освен страхотно огнено шоу, вода, сняг, пясък и пластелин... да. 50-то представление е, по-различно ще е. Ще има двойно повече публика. Ама то всеки път е различно. Още не знаем, сега го мислим.

- На 28-ми сте в Пловдив, кога ще направите едно турне?

Тони: Лятото мислим за едно мащабно турне, национално, догодина - международно. Искаме да стигнем до морето и да се върнем обратно, през два различни маршрута. А иначе в Пловдив играем всеки месец и си имаме постоянна публика. И там започват да се разрастват нещата.

- Заедно сте много добри, а по отделно бихте ли пробвали нещо?

Тони: Всеки се занимава със самостоятелни неща. Пак в посока професията ни. Аз играя във варненския театър в две представления и в едно във Враца. За киното... също ме влече. Блазни ни. Скоро ще правим и филм - "Ха-Ха-Ха Movie" (смее се).

Ивайло: Да кажем и за другите колеги. Петър Мелтев и Леонид Йовчев са много вътре в българския театър. Особено Леонид Йовчев, той според мен ще бъде звездата на българския театър. За него импрото е като за забавление. Петър също е сериозен артист. Много разчитаме на тях, да успеят с театъра. Аз лично обмислям да опитам стенд ъп скоро. Пък така или иначе ще станем много известни, където искам ще мога да го направя.

Тони: И аз ще направя едно представление стенд ъп за конкуренция.

Златин: Всеки се занимава с нещо. Аз бях в чужбина, седем месеца бях в Щатите, бях и в Гърция. Занимавах се с "акценти". Миналата година направих и моноспектакъл.

- Как се справяте с кризисните ситуации?

Ивайло: Най-важното за нашата група е, че успяваме благодарение на това, че сме заедно. Всеки сам не може да успее. Не мога аз да реша да се отделя, защото пропада цялото нещо. Иначе постоянно имаме проблеми... спорове, побоища. Не излизат сметки - бием Златин, пращаме му хора. Колата му сме счупвали с кирки.

Златин: Ей това не съм ти го простил още.

Ивайло: Общо взето от всяка кризисна ситуация сме се измъквали. То това е, защото няма още много пари.

Тони: Ние затова тренираме, като дойдат големите пари. Да ходим по заведения. Да правим магарии, да трошим бутилки, столове.

Златин: Пожелавам си... повече Ивайло да не ми троши колата.

- Кажете сега нещо сериозно, пожелание, каквото поискате...

Ивайло: Това, което много впечатлява хората, е нашият слоган: "Всичко си е супер". И ни питат, как може да твърдим такова нещо за тази държава. Ама ние не го твърдим за държавата, а само за нас си. При нас всичко си е супер. В нашата зала няма грешки, час и половина всичко е супер.