Не е ли странно колко много мъдрост попиваме като деца и как постепенно тя се изпарява от "опитните" ни, възрастни глави? Днес ще се постараем да повярвате отново в онези сладки истини, които окриляваха детските ни души и ни караха да мислим, че животът е прекрасен.
Хайде. Назад. В миналото. Със следващите прости мъдрости от прашните редове на детството ни.
"Малкият принц" – Антоан дьо Сент Екзюпери
"Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…"
Още вдъхновение с дъх на детство ще намерите в статията на Sportuvai.bg.