Доказателство за теорията на Дарвин: Учени откриха човек с крака на шимпанзе

Международен екип учени реконструира останки на 2 милиона години от няколко частични скелета, принадлежащи към малко известен човекоподобен вид, съобщава BBC.

Анализът показва интересна смесица от човешки и маймунски черти, които насочват към нова линия на човешката еволюция. Видът Австралопитек седиба е имал човекоподобен таз, ръце и зъби, но краката му са били като на шимпанзе.

Учените описват анатомията на младежки скелет, наричан МН1, на женски скелет, наречен МН2, и отделен пищял, наречен МН4. Те са открити в Малапа, северозападно от Йоханесбург. Според тях, жената и младежът може да са били майка и син.

Находките от Малапа спадат към широката група на австралопитеците - човекоподобни същества, които са ходели изправени и са живели в Африка преди 2 до 4 милиона години. 

Анализ на долната част от крака му, направен от Джереми де Силва от Бостънския университет, показва, че видът е ходел по уникален начин. Малката му пета прилича повече на тази на шимпанзето, отколкото на човешката. Това означава, че походката  е била с вътрешно въртене на коляното и таза, като стъпалата са били леко извити.

Този примитивен начин на ходене е бил компромис между изправената походка и катеренето по дърветата, защото Австралопитек седиба изглежда е бил по-приспособен за катерене от останалите австралопитеци.

Някои видове австралопитеци са се катерели по дърветата, някои са ходели по земята, а други са използвали и двата начина на придвижване.

Джоуъл Айриш и колегите му от Ливърпулския университет "Джон Мур" изследват зъбите на Австралопитек седиба. Също като други части от тялото, те са колаж на примитивни и човекоподобни черти.

Приличат много на зъбите на Австралопитек африканус, което показва, че двата вида са формирали южна група, различна от източноафриканските форми като Австралопитек афаренсис, чийто представител е известната Люси.

Резултатите от анализите как Австралопитек седиба се е движел, дъвчел и ходел, показват, че видът е най-добрият известен кандидат за пряк предшественик на Хомо еректус, най-близкият предшественик на съвременните хора, съобщава БТА.

Досега за такъв се смяташе Хомо хабилис. "Навсякъде, където гледаме в тези скелети, от челюстите до стъпалата, се виждат данни за преход от австралопитек към Хомо - казва Дарил се Руитер, професор от тексаския университет A&M.