Можем да повярваме на всичко – зависи кой ни го казва

До този извод, потвърден от печални факти в световната история, са стигнали група учени от университета в Марбург, Германия. Те провели експеримент, който потвърдил, че известни политици лесно могат да насадят грешни представи в обществото.

На доброволци било показвано видео, на което един след друг известен политически деец, нов телевизионен диктор и никому неизвестен гражданин правели абсолютно идентични заявления от сферата на политиката.

После същите трима произнасяли нещо от сферата на обществените знания. В процеса на гледането определени части от мозъка на доброволците били сканирани с цел да се определи как човек реагира на думите в зависимост от това кой ги произнася, още преди да се включи осъзнатият анализ.

Когато тримата произнасяли небивалици от сферата на общите знания за света (например, че Земята не е кръгла и се крепи на гърбовете на три слона), мозъчната реакция била еднаква при всички участници в експеримента, независимо кой произнасял въпросните небивалици. Тази реакция възниквала в продължение на 150-450 милисекунди.

В случая с политическите твърдения, спонтанната мозъчна реакция на очевидно неправдоподобни и нелепи изказвания силно се отличавала – мозъкът демонстрирал повишено напрежение и забавяне на реакциите, сигнализиращи, че слушателите се колебаят и размислят дали да вярват, или не.

Изследването, проведено от учените от Марбург, свидетелства, че човешкият мозък, анализирайки огромно количество информация от различен род, автоматично я пропуска през филтър, който може да се нарече "кой казва това".

В зависимост от авторитета на говорещия в очите на човека тази информация или остава, или се отсява, без да минава през контрол за истинност.

Независимо че изводите на учените не са нещо свръхново, експериментално потвърдените данни за реакцията на мозъка могат да открият нови хоризонти в изследването на методите за влияние върху съзнанието както на отделни хора, така и на цели народи.