Невероятната съдба на жената, която доброволно става инвалид

Живот на количка, човек, заклещен на този стол до края на живота си - това е метафорично виждане за Ад на повечето хора, които искрено съчувстват на парализираните. За 57-годишната химичка Клоуи Дженингс - Уайт това е мечта. Тя иска да бъде параплегик (парализирана от кръста надолу).

Клоуи живее живота на човек с увреждания. Тя се придвижва с помощта на инвалиден стол и носи шини за крака, заключващи се на коляното, които ѝ пречат да се движи. В случай че има нужда да се изкачи по стълби или да стане, тя просто го прави – маха шините, става от стола и ходи нормално.

Като повечето парализирани хора, тя също обича дейностите на открито, но вместо да използва приспособления както останалите инвалиди, тя просто става от инвалидния си стол и прави 12-часови преходи в гората, спуска се по най-опасните склонове, стига до най-високите планински върхове и т.н. Клоуи Дженингс-Уайт не е физически увредена, тя просто обича да мисли, че е. През 2008 г. докторите са ѝ поставили диагноза BIID (Body Integrity identity Disorder) – сериозно психическо заболяване, което кара болните да мислят, че ще имат по-щастлив живот, ако са с ампутирани крайници или параплегици.

За да се въздържи от неустоимото желание да увреди гръбнака си и така да изпълни докрай мечтата си, докторите препоръчали инвалиден стол и шини, които да ползва почти постоянно. Така, способна да прекара много време като параплегик, тя е много по-спокойна. Клоуи признава обаче, че понякога фантазира за катастрофа с кола, която наистина ще увреди завинаги краката ѝ.