Космосът мирише на букет от разтопен метал, дизелови газове и барбекю. Причината за това са умиращите звезди.
Страничният продукт от реакцията, протичаща в звездите, са съединения, наричани полициклични ароматни въглеводороди.
Тези молекули "очевидно са разпространени повсеместно във Вселената", казва основателят и директор на Лабораторията за астрофизика и астрохимия на НАСА Луис Аламандола, цитиран от Popular Science.
"И те странстват вечно из нея", появявайки се в комети, метеори и космически прах. Както смятат учените, тези въглеводороди дори са изиграли определена роля в появата на най-различни форми на живота на Земята. Не е чудно, че полицикличните ароматни въглеводороди може да се открият във въглищата, нефта и дори в храната.
Разбира се, невъзможно е просто така да се вдъхне ароматът на Космоса (все пак това е вакуум, в края на краищата!), но когато астронавтите работят извън пределите на Международната космическа станция, тези космически съединения полепват по костюмите им и попадат вътре в станцията. Според астронавтите след това те миришат на "пържени" или "препечени" пържоли.
Ароматът на Космоса е толкова характерен, че преди три години НАСА се обърнала към парфюмера Стивън Пиърс от компанията Omega Ingredients, за да пресъздаде този аромат за тренировъчни симулатори. "Наскоро успяхме да получим аромат на Луната", разказва Пиърс. "Астронавтите го сравняват с миризмата на изгорял барут."
Аламандола обяснява, че нашата Слънчева система има особено остра миризма, тъй като тя е богата на въглерод и бедна на кислород, и тук е "точно като в автомобила – ако намалите притока на кислород, получавате черни сажди и неприятна миризма".
Богатите на кислород звезди имат аромат, напомнящ на въглени от барбекю. Но истински интересни стават миризмите, когато напуснете пределите на нашата галактика.
В отделни ъгълчета на Вселената молекулярните облаци, запълнени с дребни частици прах, представляват истински шведски стил аромати – от сладката захар до миризмата на сероводород от развалени яйца.