Образи от огледалото: шизофрения или изкушение на дявола?

Спомняте ли си разни кадри от филми на ужасите? Например героят гледа в огледалото и изведнъж там изплува съвсем непознато лице. Или открива в огледалото отражение на нечия същност зад гърба си.

Откъде се вземат подобни неща? Едни обясняват подобни феномени с оптична илюзия, други – с отклонения в психиката, трети – със свръхестествени причини.

Италианският психолог Джовани Капуто подробно описва това явление в статия, публикувана в сп. Perception. За да видиш чуждо лице в огледалото, е достатъчно дълго време да гледаш отражението си при приглушена светлина, твърди изследователят.

Оптималните условия за експеримента са слаба лампа, разположена зад гърба. Човек трябва да се намира на разстояние около 40 см от огледалото. Още след минута той ще види "непознат" в огледалото.

Капуто предложил на доброволци да участват в подобен експеримент. След 10-минутен сеанс доброволците разказвали какво са видели. 66 процента от участниците отвърнали, че са видели и собственото си лице, но то било силно изкривено.

На 18% им се "явило" лицето на един от родителите с изкривени черти. В повечето случаи ставало въпрос за починал родител. 28% разказали за образа на непознат човек. 18% наблюдавали образите на различни животни – като котка, свиня или лъв. И накрая 48% признали, че са видели в огледалото фантастични същества и чудовища.

Соред Капуто такива ефекти може да са комбинация от зрителните изкривявания, когато на зрителната система се налага отново и отново да разпознава едни и същи образи, което води до изменение в тяхната интерпретация.

Любопитна се оказала и емоционалната реакция на участниците в експеримента. Около половината от тях заявили, че са получили сюрреалистични усещания, когато имали усещането, че от огледалото ги гледа някой друг. Те описвали погледа на "другия" като плашещ и враждебен, на други се сторил загадъчен, на трети се струвало, че "непознатите" ги забавляват.

Ако в огледалото се появели изображения на покойни роднини, то на доброволците се струвало, че те искат да им зададат някакъв въпрос. Фантастичните чудовища в повечето случаи внушавали тревога и дори ужас. Ако лицата "в процеса" се деформирали, пулсирали, променяли размери или се разлеели в самодоволна усмивка, то доброволците усещали безпомощност пред лицето на неведоми сили.