Разходката като стимул за творческата мисъл

Независимо дали сте средностатистически офисен труженик или независим от корпоративната месомелачка артист, сигурно сте усетили свойството на кратките "разтъпквания" да помагат за преодоляването на творчески блокажи, от една страна, и за генерирането на идеи, от друга.

Тази практика съвсем не е от вчера и е помагала на много творци и учени от миналото да вършат работата, която е превърнала света в мястото, което е днес. Пьотр Илич Чайковски, например, е ходил по два часа дневно, независимо от климатичните условия навън, а Лудвиг ван Бетовен редовно е излизал за кратки разходки след обяд.

Това навик не е бил характерен единствено за композиторите - писателят Чарлз Дикенс е бил отявлен пешеходец, а философът Сорен Киркегор е казал "Натъквал съм се на най-добрите си мисли в крачка." Дори и претовареният график на бащата на еволюцията Чарлз Дарвин е предвиждал време за три кратки разходки дневно.

На базата на цялата тази съвкупност от биографски данни и ежедневни наблюдения, учени от Станфордския университет си поставят за цел да проверят как точно ходенето стимулира работата на мозъка, започвайки със серия от четири експеримента.

В един от тях участниците изпълняват набор от задачи в седнало положение и втори набор от задачи по време на ходене по бягаща пътека. Част от задачите имат за цел да оценят творческото мислене. В тях субектите получават името на един предмет и трябва да предложат колкото се може повече алтернативни приложения на този предмет в рамките на четири минути.

Така, например, един участник в изследването твърди, че копчето, освен за закопчаване на дреха, може да се използва и като "брава на къщичка за кукли, око за кукла, миниатюрен гевгир или оставяне на следи след себе си". Оказва се, че точно този тип мислене се стимулира от ходенето.

Друг от експериментите обаче демонстрира, че ходенето ощетява мисленето при разрешаване на проблеми с един-единствен възможен отговор. В конкретния случай тестът се състои от набор от думи, които трябва да бъдат асоциирани с конкретен предмет, например "саламурено-швейцарско-синьо", където верният отговор е "сирене".

Авторите на експеримента коментират, че нямат обяснение защо ходенето се отразява по положителен начин на творческото мислене. Засега не е ясно дали има и други форми на нискоинтензивна физическа активност, като плетенето, например, които да имат същия ефект върху човешкия мозък.

Бъдещи изследвания ще имат за цел евентуалното откриване на сложния път от физическия акт на ходенето пеша, до познавателните промени, които настъпват в главата на човек в резултат от него.