Дори в плътно затворена къща за две седмици падат около 12 000 прахови частици на квадратен сантиметър хоризонтална повърхност.
Сред тях 55% са минерални частици, 12% – текстилни и хартиени влакна, 19% – люспи от кожа, 7% – цветен прашец, 3% – частици сажди, и 24% частици с неустановен произход.
Какво още знаем за праха?
- Прахът е нееднороден и може да се каже – универсален: това са микроскопични частици практически на всеки сух прахообразен материал.
- Много бозайници и птици си вземат прахови вани в качеството на хигиенни процедури или социално-поведенчески ритуали.
- Пилетата толкова обичат да се къпят в прах, че понякога разиграват този процес в клетките, където такъв няма.
- За разлика от птиците, хората винаги са се опитвали да се отърват от праха. Английският инженер Хюберт Сесил Бут през 1901 година направил прахосмукачка, която била толкова огромна, че се превозвала с каруца и работела на бензин. При почистване тя оставала на улицата, а маркучите се протягали в помещението през вратата и прозорците.
- Когато холандският естественик Антони ван Льовенхук за първи път разгледал домашния прах под микроскоп, с учудване открил в нея множество микроскопични акари.
Останалите факти можете да научите в Мегавселена.