Козите джуджета имат повече прилики с малките деца, отколкото предполагате – сладки лица, пронизващи писъци, а сега и обектна непрекъснатост – разбирането, че предметите съществуват дори когато излязат от полезрението им.
Това умение обикновено се развива при хората около 8- до 12-месечна възраст; това е и причината играта със скриването на лицето да е винаги интересна за бебетата.
Предишни проучвания показват, че други животни, като кучета, котки и някои примати, достигат различни фази на обектна непрекъснатост, но това е първото проучване, което изследва съществуването на това умение при малките чифтокопитни, пише Sciencemag.
Проучването ще бъде публикувано през юни в списание Applied Animal Behaviour Science.
За изследването си учените използвали нигерийски женски кози джуджета (Capra aegagrus hircus, на снимката). В един от експериментите козлетата гледали как изследователят скрива няколко пъти наградата (сурово тестено изделие) под една и съща пластмасова купа. Когато изследователят скрил храната в една от двете други купички отстрани, шест от девет я намерили успешно.
В друг експеримент изследователите отново скрили храната в купа и отново пред очите на козлетата. Тогава сложили купичката до друга купичка, пълна със същата храна, за да не намерят храната чрез обонянието си.
Двата съда били напълно еднакви и на козите им било трудно да изберат правилната. В същия експеримент, но с купички с различен цвят, имало повече козлета, които успели да намерят скритото хапване, което може да означава, че визуалните следи помагат на козлетата да следят пътя на храната.
Изследователите казват, че с успешното си справяне с относително сложните залъгвания в теста козлетата показали, че са единственият познат вид бозайници, освен приматите, който има такова ниво на обектна непрекъснатост. Изглежда, че за козлетата извън полезрението не означава извън съзнанието, поне когато става въпрос за сурови тестени изделия.
Източник: Мегавселена