Меган Марч: Няма да помниш всяка част от книгата, но ще си спомниш как те е накарала да се почувстваш

Мегън Марч е американска писателка на произведения в жанра съвременен еротичен любовен роман и романтичен трилър. Преди да се отдаде на писателска дейност се е занимавала с търговия, като е продавала авточасти, бельо, бижута и други. Тя е споделяла, че обожава да пише еротични истории за алфа мъжкари и красиви, атрактивни жени, които се впускат в горещи връзки.

Нейното творчество обхваща еротични любовни романи и трилъри, като някои от тях са абсолютни бестселъри в световен мащаб.

Американската авторка пише предимно серии от книги, като самостоятелните ѝ романи са само няколко. Два от тях са "Лоша преценка" (Bad Judgment) и "Върни ме обратно" (Take me back). Останалите ѝ произведения са поредици с по няколко вълнуващи заглавия.

Ако някои от най-любимите ви четива са в жанровете любовна и еротична литература, както и трилър, няма съмнение, че сте попаднали на правилната авторка. А ето какво сподели тя пред Jenite.bg:

Голяма част от елементите, които ни определят като възрастни, се крият в детството. Какви според теб са най-важните моменти и уроци от твоето детство?

Започваме с дълбоките въпроси – харесва ми! Бях обект на редица ограничения като дете. От тригодишна възраст ми казаха, че имам астма, алергии и не ми беше позволено да ходя в домове, където има животни. Това беше постоянно присъствие в живота ми и често се чувствах като момичето в балона. Но точно като герой в книга, в основната рана често се крие най-голямото съкровище. Тъй като не можех да играя често с други деца, бях доста самотна и вместо това се сприятелявах с герои от книги. Книгите бяха мои постоянни спътници и често си измислях свои истории за различните играчки, които имах. Въображението ми нарасна главоломно и разказването на истории стана втора природа за мен. Мисля, че като момиче, което винаги държеше книга в ръка, научих занаята да пиша художествена литература чрез осмоза. Тази ранна и постоянна фиксация върху четенето и въображението в живота ми в крайна сметка ме доведе до писане на моя собствена художествена литература, когато осъзнах, че кариерата ми на адвокат ме оставяше нереализирана и нещастна. Никой не вярваше, че някога ще стана автор на бестселъри, освен мен, но по някаква причина знаех, че писането на книги може да ме доведе до свободата, която търсех. Изглеждаше като щура идея за повечето хора, но имаше нещо в мен, което знаеше, че трябва да бъда щастлива и изпълнена. Мисля, че най-важният урок, който научих, беше да не пренебрегвате онези неща, които сте обичали като дете – независимо дали по избор или поради обстоятелства – защото те може да са същите, които ще ви доведат до крайната ви цел като възрастен или поне могат да са ви полезни по време на вашия път. Сега се събуждам, правейки нещо, което обичам всеки ден, и просто си измислям истории по същия начин, както правех като дете, и вярвам в пълното щастие.

Какво те накара да започнеш своя път в света на книгите?

Както споменах накратко, бях адвокат, преди да стана автор. Мислех, че ще стана партньор в моята адвокатска кантора и ще работя там до края на живота си. Но след около шест години баща ми беше убит в автомобилна катастрофа. Беше сблъсък от петнадесет коли на заснежена магистрала в Мичиган и това разби живота ми. Около шест месеца след това все още живеех в скръб. Това беше най-трудният период в живота ми. Един ден бях в спалнята си, потъвайки в дълбините на скръбта, и чух бумтящ глас да казва: "Животът е твърде кратък, за да бъдем нещастни". Никога не съм се замисляла откъде идва. Чувствах, все едно е гласът на Бог, тогава. Но така или иначе, тази фраза стана мантра. Животът е твърде кратък, за да сме нещастни. Едва след този момент започнах да пренагласям платната в живота си. Честно казано, никога не ми беше хрумвало, че смисълът на живота е да си щастлив. Бях нещастна. Мразех работата си. Не харесвах мястото, където живея. Бракът ми не вървеше. Преследвах всички цели, за които други хора ми казваха, че са важни, и в крайна сметка се озовах в живот, който исках да заменя с напълно различен. Всеки ден преминавах през разни премеждия, защото това е, което хората очакваха. Но след като чух този глас, всичко се промени. Исках да съм щастлива. Това стана моя пътеводна светлина. Книгите винаги са били моето бягство и след около две години опити да разбера какво би ме направило щастлива, разбрах, че искам да стана автор на бестселъри, сама да ги публикувам, за да мога да напусна работата си и никога повече да не бъда адвокат. Исках да бъда свободна да правя собствен избор и да диктувам собствения си график. Исках всеки ден да правя нещо, което обичам, и да живея някъде, където наистина искам да живея. Прочетох книга, наречена "The Naked Truth About Self-Publishing" (Голата истина за самоиздаването) на Indie Voice, и разбрах, че писането на книги може да бъде кариера, която може да ме измъкне от адвокатската професия. Нямах представа, че ще ме отведе в живот отвъд най-смелите ми мечти.

Защо се насочи към любовните романи?

До 12-годишна възраст бях завършила всяка детска книга в обществената ни библиотека. Все още не знаех какво друго да чета, а библиотекарите не можеха да намерят достатъчно книги, за да задоволят ненаситния ми апетит за четене. Тогава се впуснах в частта за възрастни на библиотеката и открих раздела за романтика. Не казвам, че беше подходящата възраст да започна да чета романтика, но се влюбих в любовта, защото всяка една история имаше щастлив край. Кой не искаше да повярва, че любовта може да победи всичко и всички да имаме щастлив край? Бях пристрастена. Не съм спирала да чета предимно романтика повече от двадесет години.

Кога за първи път осъзна своя успех и талант в писането?

Това може да звучи смешно, но не осъзнавах, че имам някакъв специален талант да пиша романтични романи, докато не си взех почивка от писането на романи през 2020 г. Имах служител, който също беше публикуван автор на романи, който най-накрая ме накара да разбера, че всъщност бях невероятно добра в писането на романтични романи - сериозно по-добра от средното. Знаех, че съм добра в това – в този момент изкарвах пълен (и щедър) доход само от писане на любовни романи в продължение на почти пет години и имах рафт, пълен с бестселъри в USA Today, Wall Street Journal и New York Times и бях продала милиони книги, но това не означаваше, че тези неща сочат, че съм по-добра от средния писател и разказвач до 2020 г. До този момент предполагах, че всеки може да пише книги по начина, по който аз мога. Тогава разбрах, че цялото това четене и разказване на истории като дете всъщност е било наистина важно за моята кариера и успеха, който последва.

Защо, според теб, романтичният жанр придоби толкова голяма популярност през последните години?

Мисля, че романтиката винаги е била доста популярна. Дори когато започнах да чета романтика преди почти 30 години, това беше може би най-популярният жанр в художествената литература. Не беше уважаван, жените обикновено не говореха много за четенето му и вероятно много се четеше тайно, но хората обичаха да четат за любовта по-дълго, отколкото аз го правя. Бабите предаваха книгите на майките, а майките - на дъщерите. Приятелите си разменяха книги с меки корици и ги предаваха по пощата. Ето как получих много препоръки за романтични романи в живота си - от майка ми и други жени. Дори и да не бяха големи читатели, много дами харесваха романтиката. Мисля, че експлодира популярността си и навлезе в масовото око с манията по "Петдесет нюанса сиво", създаването на устройства за електронно четене и появата на самоиздаването, което се случи около 2010-2013 г. Беше перфектна буря и десетки милиони жени по целия свят се върнаха към четенето или се влюбиха в четенето за първи път в живота си. Романтиката е отлично бягство от реалността и понякога всеки има нужда от почивка от тежките неща, които животът може да ни предложи. Но определено Е.Л. Джеймс, електронните четци и Kindle Direct Publishing на Amazon промениха света на романтиката завинаги.

Смяташ ли, че има липса на романтика и страст в отношенията днес и може ли книгите да помогнат да се запълни тази празнина?

Мисля, че има липса на любов в световете на много хора и затова много хора се обръщат към любовните романи. Дори да има драма, конфликт или трагедия, има обещание, че нещата ще се оправят и героите ще живеят дълго и щастливо. Мисля, че дълбоко в себе си повечето хора биха искали да живеят дълго и щастливо. Но отношенията в реалния живот включват хора, а хората често са дълбоко погрешни и много от тях са много негативни и нарцистични. Нека не го приемат лично, но много хора живеят чрез егото си и го оставят да ръководи живота им. Това причинява много болка на много хора. Любовните романи са изцяло за любовта и, надявам се, много малко за егото. Виждаме най-доброто от героите и героините – грандиозните жестове, големите жертви и онези красиво предадени реплики и сцени, в които всичко изглежда перфектно. Въпреки че животът може никога да не бъде романтичен роман за повечето хора, ние всички искаме тези щастливи истории и победи над несгодите. Мисля, че универсалният принцип, че любовта може да спаси всички ни, е това, което хората търсят, защото не го намират в ежедневието си. Тъй като животът ми се разви и открих ежедневното щастие, четях много по-малко романтика, докато не спрях да я чета напълно. Книгите определено запълниха празнина в собствения ми живот, когато бях нещастна, чувствах се необичана и не знаех как да обичам себе си. Не всички идваме в този живот, знаейки как да обичаме или да получаваме любов. Понякога трябва да научим това по време на работа. Мисля, че в частност любовните романи моделират каква може да бъде любовта. Това ни кара да искаме да бъдем обичани също така. Може би всичко това е част от пътя – вдъхновява ни да обичаме повече себе си. Така или иначе, благодарна съм, че четейки за любовта и обичайки любовта – това ми донесе истинската любов в моя личен свят.

Как би се обърнала към критиците, които осъждат този стил на литература поради сексуалното му съдържание?

Ако не е за вас, не го четете. В BDSM общността (от която аз лично никога не съм бил част или да съм участвала) има една поговорка: "Don't yuck my yum". Тази фраза всъщност е доста духовно напреднала. Съденето не служи на никого. То е отрицателно, с ниска вибрация и се корени в егото. Идва от идеята, че това, което аз мисля, е по-важно от това, което мислите вие ​​и че аз съм права, а вие грешите - което е олицетворение на егото. Не ме интересува какво казват критиците за любовните романи. Ако не обичате да четат за секса, тогава не четете за него. Има тонове любовни романи без сексуално съдържание, защото хората обичат да четат и за любов без секс. Като всички наши мнения за каквото и да било, те нямат тежест и не означават нищо.

Кои според теб са най-големите погрешни схващания за този жанр?

Мисля, че е погрешно схващането, че любовните романи не са ценна част от живота. Да имаш общество, в което част от населението обича да чете за любовта, всъщност звучи като доста добро нещо за човечеството. Хората оценяват романтиката, без да разбират колко полезна е, колко много хора обичат любовта и историите за човешка връзка, вместо да четат за нещо много по-мрачно. Разбира се, има всякакви вкусове на романтика – от много чисти до много мрачни, но идеята, че любовта триумфира над всичко и превръща хората в по-добри хора, е универсална концепция, вкоренена в истината. Когато хората искат само да четат, гледат и мислят за смъртта, мисля, че се създава много по-голям обществен проблем, така че съм много благодарна, че романтиката съществува и жанрът е толкова популярен.

Какво прави един любовен роман добър?

Епична любовна история с невероятни герои, които читателите искат да подкрепят и в които са емоционално инвестирани. Няма нищо по-добро за читателя на романтиката.

Би ли насърчила мъжете да четат твоите книги? Какви прозрения могат да получат?

Мъжете всъщност четат книгите на Меган Марч. Един от моите най-подкрепящи читатели е мъж, който слуша всяка една аудиокнига, която пусна. Той е страхотен. Много съпрузи на читателки на романтика също четат книгите ми със съпругите си. Мисля, че ги четат, защото се наслаждават на страхотните истории, написани добре, с поуки и герои, които резонират с хората. Съпругът ми ми помага с тях от години и сега е първият мъж, който чете всяка моя дума. Той беше модел на романтична корица - прекрасен, татуиран, алфа мъжкар във всяко едно отношение. Той обича страхотната история и бързо отбелязва на хората, че повечето филми имат романтика и мъжете също харесват тази част.

Има ли конкретна книга, която би препоръчала на мъжете читатели?

Всяка, която има много екшън, особено "Take Me Back". Тази ще ви накара да се чувствате като в екшън филм.

Какво притежават жените автори, което им позволява да описват интимни сцени с такава автентичност и чувствителност за читателките?

Честно казано нямам представа. Може би четенето на романтика прави писането на тези сцени лесно и не изглежда странно. Повечето любовни романи съдържаха някаква интимност в себе си и тъй като много от нас изразнахме, четейки ги, за това не ни се струваше странно да ги напишем. Освен това мисля, че за някои може да бъде по-лесно отколкото за други да се изгубят във фантазията, докато пишат.

Какви аспекти на жените смяташ, че мъжете обикновено пренебрегват или не разбират?

Честно казано не съм сигурна. Всички ние сме толкова индивидуално необикновени, в различни точки на еволюция в нашето съзнание. Мисля, че като хора е лесно да разберем погрешно всеки, мъж или жена. Понякога предполагаме, че хората могат да четат мислите ни или че другите са като нас. Всички сме толкова различни, но можем да споделим толкова много общи неща.

Как подхождаш към създаването на главните си герои? Забелязваш ли някакви повтарящи се черти или качества сред тях и ако е така, какво мислиш, че те привлича към тези прилики?

Харесва ми да оставям героите да се развиват органично, независимо дали са главни или второстепенни. На главните герои определено може да отнеме най-много време, за да се развият до точката, в която ги познавам достатъчно добре, за да бъда тях, за да мога да ги напиша. Не мога да бъда нещо, което не разбирам. За щастие съпругът ми ми помага много с психиката на героите, така че ми е по-лесно да разбера мъжката гледна точка. Мъжете са очарователни същества, които просто обожавам. Жените героини могат да бъдат по-трудни, защото трябва да се докосна до различни части от себе си или хора, които съм срещалa, за да разбера определени мотивации и личностни черти. Просто ги оставям да се съберат, слой по слой, докато един ден не са готови да живеят на страницата. Що се отнася до повтарящи се черти и качества, склонна съм да пиша силни жени и силни мъже със златни сърца. Не обичам да пиша за бета герои, които нямат свободна воля или собствена свобода на действие. Животът е труден и ако искате да бъдете героят на историята, трябва да сте силни, издръжливи, находчиви, позитивни и да сте готови да лекувате собствените си рани. Всичко това изисква смелост, която отразявам в героите си. В миналото писането за силни жени ми помогна лично да стана силна жена. Това промени всичко.

Какви елементи обикновено включваш в главните си мъжки и женски герои? Има ли специфични черти или характеристики, на които даваш приоритет, когато оформяш тяхната идентичност?

Както споменах в предишния въпрос, давам приоритет на смелостта, силата и издръжливостта, но също така и на креативността, отличното решаване на проблеми, решителността и други положителни качества. Аз лично не искам да пиша за слаба и хленчеща женска героиня, която се мисли за безпомощна. Това не ме вдъхновява. И за да отделя време да напиша история, трябва да бъда страстно и пламенно влюбенна в героите и напълно вдъхновен от тяхната история. Трябва да почувствам, че писането на тази история си струва моята инвестиция на време и енергия. Всичко по-малко от епични герои, които се чувстват като хора, с които лично бих искала да прекарвам време, няма да ми помогне. Определено давам приоритет на тези типове вътрешни качества в моите герои. Често главните герои са триумфирали над предишни трудни обстоятелства, така че имат много вяра в себе си или вече са преминали през някакъв вид трансформация в предишната си история.

Какво вдъхновява историите, които създаваш? Има ли влияния от реалния живот или лични преживявания, които оформят сюжетите ти?

Животът е най-голямото вдъхновение за всички истории и най-невероятната муза. Хората са необикновени и могат да преодолеят толкова много. Моите лични преживявания определено оцветяват всяка една история и герой, които пиша. Знам само лично какво е да гледам света през собствената си призма. Обичам да слушам историите на други хора и да се опитвам да разбера техния житейски опит, но в крайна сметка имам само субективни познания за собствения си живот и уроците, на които ме е научил. Тъй като писането на художествена литература е наистина лично изразяване, животът, който съм преживялa, е вплетен в голяма част от всяка история, независимо дали съм го осъзнавалa или не в самия момент. Можеш да бъдеш само това, което си. Вие също виждате света само такъв, какъвто сте.

Какво намираш за най-завладяващо в процеса на писане?

Отвъдната природа на творческия поток и нелинейната магия на разгръщането на процеса ме пленяват, когато става дума за художествена проза. Знам, че има сила, различна от този човек, аз - която пиша тези истории. Пиша неща понякога неща, които не зная, че ще изобщо ще ми дойдат на главата. Героите могат да знаят неща, които аз не знам - и при това неща ключови за сюжета. Обичам да гледам как се развива, знаейки, че Божията ръка прелиства страниците, независимо дали го осъзнавам или не. Нито една от тези книги не би могла да съществува, без да ми бъде подарен този живот и всички преживявания, които съм имала. Всичко във Вселената трябваше да се случи по този начин, за да съществува всяка една от тези истории. Това ме пленява най-много.

Кое е най-интригуващото преживяване, което си имала, докато си писала някоя от книгите ти?

Пишех втория си роман, когато страничен герой хвърли бомбата, че знае най-дълбоката тайна на главния герой. В този момент разбрах, че не пиша сама. Взрях се в лаптопа си и извиках: "Откъде разбра? Как не знаех, че знаеш?” Беше откачено. Наистина ми харесва, че има момент по време на всяка сесия за писане, когато се губя напълно и дори не знам, че съм там. Това просто се случва чрез мен. Аз съм съд за нещо много по-голямо и това наистина ме кара да се чувствам невероятно.

Коя книга е оставила най-трайно впечатление у теб?

"Планинската" трилогия. Беше тъмно и я писах в тъмната нощ, докато бях на опиоидни болкоуспокояващи след операция. Това беше единственият начин да напиша нещо толкова мрачно. Пишех го и защото някой по същество ми каза, че не мога да го направя, и трябваше да им докажа, че грешат. Беше много лудо преживяване. Написах първата книга за осем дни, втората за седем дни и последната за около осем дни. Пишех по двадесет и четири часа в денонощието, правейки пренаписвания, за да успея в крайния си срок (трябваше да е само една книга, но реших да напиша трилогия). Това ме съсипа. Това също така беше първия ми бестселър на New York Times и първия ми бестселър номер 1 на Wall Street Journal. Освен това ме катапултира в тъмната нощ на душата, която продължи около седем години. Това беше див творчески процес, който промени живота ми завинаги.

Цялото интервю може да видите в сайта на Jenite.bg