Земята и другите планети, които се въртят около Слънцето, "свирят" ноти, които са недоловими за човешкото ухо. Ако си представим едно безкрайно пиано, звукът на Земята е До диез (#), поставен 33 октави по-надолу от средно До (около 4.7 метра наляво от пейката за пиано). Оригиналната статия е публикувана в Pianopianoforte.
Песента ALBA MUNDI е композирана в ключа на Земята, а хармонията е постигната чрез звуковата честота на деветте орбити на планетите. Меркурий – най-близката планета до Слънцето – свири До диез, Венера – Ла, а поредицата продължава със Земята – До диез, Марс – Ре, Юпитер – Фа диез, Сатурн – Ре, Уран – Сол диез, Нептун – Сол диез, и Плутон – До диез. Накрая на мелодията, след финалното кресчендо, можете да чуете звука на Слънчевата система, който е ускорен повече от 68 милиарда пъти, за да може да го чуваме.
Мелодията на ALBA MUNDI е изпипана от Алекс Уартън (Alex Wharton), който е работил за Coldplay, Bjork, Gorillaz. Записът е направен в студиото Abbey Road в Лондон, където са правени албумите на The Beatles и Pink Floyd.
"Винаги съм смятал, че е вълнуващо да можем да слушаме на звука на планетите. Тези колебания не могат да бъдат чути от човешкото ухо, защото честотата им е много ниска, а и вакуумът не позволява разпространение. От дълги години хората свързват космическите обекти с музиката. В Древна Гърция Архимед асоциирал музикалните интервали с "блуждаещите звезди".
Но когато математиката и физиката се намесвали в музиката, естетиката и красотата се губели. Много автори (например "Планети" на Густав Холст) предпочитали да описват музикално планетите според значенията им в митологията – Марс като бог на войната, Венера като богиня на красотата, Юпитер като баща на боговете и т.н. Това, което още не бях слушал, е съчетание на планетите, основано на математиката, но в същото време структурирано като приятна мелодия", казва Джорджо Константини.
Как звукът на планетите е преобразуван в уникална симфония, можете да научите в Мегавселена.