Недоволни от Закона за горите пак на протест

Протестно шествие под наслов "Туристи навред за горите" ще се проведе днес (5 юли). Началният час на проявата е 18:30 ч., а началната точка - езерото Ариана в София. Шествието ще премине през центъра на столицата и ще завърши с митинг на пл. "Народно събрание".

Шествието беше отложено с два дни, тъй като много хора бяха заети като доброволци в гасенето на пожара на Витоша. Без тяхната помощ положението в резервата можеше да е много по-критично, посочват от природозащитната организация WWF.

Междувременно почти без никакво обсъждане Комисията по земеделието и горите в Народното събрание прие на първо четене новите промени в Закона за горите, по които беше постигнат обществен консенсус.

Гласуваха общо 17 народни представители, като 12 депутати гласуваха "за” приемането на законопроекта, а 5 бяха "против”.

Председателят на Земеделския съюз "Александър Стамболийски” и народен представител от Парламентарната група на "Коалиция за България" Спас Панчев предложи да не се претупва новият законопроект и заключи, че в новите текстове няма достатъчно аргументация. Той заподозря, че по така наречения казус "промяна на предназначението” има отново възможност за пробив, и то в частните гори, но е направено прикрито.

В началото на дебата по законопроекта Десислава Танева обясни, че чл. 54, който се отнасяше за строежа на ски писти и съоръжения в горски територии и земеделски земи без промяна на предназначението и по който не беше постигнат консенсус, не присъства в предложения от ГЕРБ законопроект, съобщава агенция "Фокус". Поради тази причина остава старият режим за строеж на подобни съоръжения – с промяна на предназначението. 

От гражданската коалиция "За да остане природа в България" взеха отношение по казуса с пожара на Витоша, който се разрази в последните няколко дни. Според природозащитниците пожарът в резерват "Бистришко бранище" показвал следното:

- В изсъхнала иглолистна гора пожарът се разпространява по-бавно отколкото в живата заради лесното възпламеняване на насмолените иглички;

- Никоя гора не е застрахована срещу умишлени пожари. Природозащитниците очакват резултатите от следствените действия.

- В България трябва да бъдат разработени подробни планове за действие при пожари в гори в резервати и защитени територии. В резерватите, поради тяхното естество, няма горски пътища и потушаването на пожари преимуществено става само с авиация и лека високопроходима техника. Трябва да се планира добре използването на техниката и на доброволците, както и да се инвестира в охрана на защитените територии. "Бистришко бранище" няма човешка охрана от няколко години поради липса на средства.

Природозащитниците настояват кметът Йорданка Фандъкова и Столичния общински съвет да преразгледат приватизационния договор от 2007 г. за повечето лифтове на Витоша, тъй като собственикът им продължава да твърди, че няма да ги пусне, докато не бъде променен Закона за горите, както той иска.

От "За да остане природа в България" посочват, че през последните три години хора, близки до инвеститора, който иска нова, много по-голяма ски зона в Природен парк "Витоша", се опитвали да убедят обществеността, че горите на Витоша са оставени да умрат заради еколозите, и че е добре терените да бъдат почистени от дървесината и да бъдат предоставени за строителство на ски писти и съоръжения.

Според природозащитниците истината била следната. След като смерч събаря около 600 декара от гората в резервата през 2001 г. и около 120 декара в м. "Офелиите" в Природен парк "Витоша", започва разпространението на т.нар. бръмбар корояд, който обикновено напада повалени, увредени и слаби стари смърчове.

След подробен доклад на БАН е прието дърветата в резервата да бъдат оставени изсъхнали, а тези на другите места във Витоша да бъдат изсечени и изнесени. Мотивите за това решение били следните:

- Следване на световната практика;

- Сечите, изнасянето на мъртвата дървесина и последващото изкуствено залесяване оказват отрицателно въздействие върху естествения характер и биологичното разнообразие на тези гори, а оттук и на тяхната устойчивост;

- Целта на резерватите е да опазват естествените процеси. Ветровалите и последващото развитие на корояда са такива;

- Масовото развитие на корояда и свързаното с него съхнене на възрастни смърчове утихва след известно време, както става в Бистришко бранище;

Изнасянето на дървесината е свързано с огромно утъпкване, унищожаване на почвата и младия подраст. Тяхното опазване е важно, за да няма ерозия, да се опази водата и да могат да тръгнат младите фиданки на различни видове дървета. След време те формират гора, съставена от различни видове, много по-устойчива на бедствия от гората, съставена единствено от смърч, посочват природозащитниците.

В Европа през последните десетилетия вследствие на зачестилите силни бури и последвалата поява на корояда, са засегнати милиони декари смърчови гори, предимно залесени от хората. Междувременно в германския Национален парк Баварска гора например вече са в преход към по-устойчиви естествени гори над 40 хил. декара загинали смърчови гори, в които мъртвата дървесина беше оставена на мястото си. Млади фиданки се забелязваха през последните години измежду изсъхналите дървета и в резерват "Бистришко бранище". Огънят ги е погубил.