Отречем ли се от ценностите, остава кошмарно технологично бъдеще

Съмнявам се, че един сериозно вглъбен в творчеството си човек ще се пита трескаво за услугите на изкуствения интелект, като и по-игровито настроени хора от младите поколения, заяви психиатърът Николай Михайлов в "Панорама".

Толстой и изкуствен интелект! Темата звучи нелепо. ИИ е свързан с рискове много големи, за човечеството изобщо, защото е интегриран с власт. Той първо става много дълбока, фундаментална опасност и възниква въпросът - дали политиката би могла да контролира този технологичен процес, който по предположение може да има собствена логика?, зададе въпрос психиатърът.

Представете си изкуственият интелект да прояви творчество, да му хрумне нещо. А какво би моголо да бъде то е въпрос на кошмарна фантазия. Може да се допусне дори той в един момент да оживее, впусна се в дебрите на евентуалното технологично бъдеще професорът.

Разбира се, не е възможно нещо, сътворено от човека, да получи дар от Бога, сякаш човекът е бог.

Тази фундаментална опасност, надвиснала над човека има роля в нашия духовен маршрут - ние съществуваме буквално по дар, по благодат по обещание и нещо, което бихме нарекли даже щастие, в условията на един либерален режим, който малко или повече изтлява, той е в историчския си заник. Защото обяви война на собствената си долиберална матрица, на културните основания. Либерализмът не е въпрос на формално либерален договор, нещо, той е наследство на богата тарадиция, обърна се към миналото психиатърът.

Не става дума за деградацията на тази идентичност, а за либералната матрица, от което собствената ни евросвобода е породена. Имаме богато наследство, благодарение на което съществуваме в този свят, а сме обявили война на това наследство, защото го преживяваме, на тази либерална фаланга, преживяваме това наследство като репресивно и стъпка по стъпка обявява война на отмяна на това наследство, доколкото отнема свободата на избора.

Една зле изтълкувана свобода воюва със собственото наследство на либералната свобода. Това води до парадокса на една свобода, която поражда несвобода, заяви Михайлов.

Кошмарът на едно технологично бъдеще. Поблемът не е в миналото, а в ценностите, без които човекът не е жив. А те са от минало, настояще и бъдеще. Ако не се възстанови трансцедентният хоризонт на вечните ценности, без които няма авторитет, а има само власт, ако етиката не се възстанови, ние имаме на разположение само политика която решава за добро и зло. Тя възлага върху себе си една непривична роля, за да дефинира и креатира доброто и злото, заключи психиатърт.

Ние сме слаби, защото сме пасивни рецепиенти на отпадъците на европейската култура. Ние сме ехо феномен на текущата печална картина на една цивилизация, която забравя себе си и се отрича от собственото си наследство, влезе в дълбочина професорът.

Ние сме в едно напредващо варварство, защото варваринът не почита ценностите. Днес се мисли само в технологията на ползата, това е страшна беда, заяви Николай Михайлов.

Живеем в биотехнологически бяс, който посяга на природата на човека, за да заличава човешкото в перспектива.

Няма нищо по-безскрупулно от оптимизма. Не страдам от излишък от оптимизъм. Ако бъдеш дълбок, искрен песимист, който търси избавление, а не удоволствие, той ще посгигне светлина, каза професорът в отговор какво му носи оптимизъм.