105 години независими и силни

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е първия крупен самостоятелен успех в националноосвободителните борби на българската държава в края на XIX в и началото на ХХ в. Страната ни се превръща в една от най-големите балкански държави с 96 хил. кв. км площ и три милиона население.

Именно съединението вдъхва самочувствие и вяра в силите на българския народ за следващите етапи като независимостта и значението на държавата в международните отношения на Балканите. 

Написването на манифеста

Както и в миналото, подготовката за обявяването на българската независимост е в пряка връзка с международните събития, които се случват по това време. Няколко години след съединението се появява и благоприятна възможност за обявяване на българската независимост. 

През септември 1908 г. вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В Истанбул също има размирици - младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва този момент и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември премиерът на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. 

Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Любопитен факт е, че манифестът е написан от Александър Малинов в царския влак на път за Велико Търново. Влакът спира за почивка на гара Две Могили и там е написан текста на Манифеста и под него се подписват българският княз и министрите от кабинета. 

Благодарение на Независимостта българия се превръща от трибутарно царство в самостоятелна и силна държава.

Манифестът, с който се обявява независимостта на страната е  произнесен на днешната дата преди 105 години 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Една година по-късно страната ни вече е призната и  от Великите сили.

С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България.

Ползи от промените

Благодарение на извоюваната независимост страната ни вече не дължи данъци на турската страна и се създава възможност за икономически възход на България. Мащабите, с които това става обаче са толкова големи, че България е обявена за икономическо чудо на Балканите.

В началото на XXI в се насърчава българското производство, привличат се чужди капитали и се регулират търговските отношения с другите страни. Със закон се утвърждават високите мита на много стоки, което стимулира производството на местни тъкани, производството на суровините за тях и  съответно за селското стопанство.

Заради протекциите на държавата към българското производство се раздвижва значително българската промишленост. Строят се мелници, фабрики. Развива се добивната индустрия, транспортното строителство.

В първите години на XX в. е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-драматично развиващата се държавана Балканите.