Подобрява ли се българската икономика?

Най-силната година в сезонната заетост от предкризисната 2008 г. досега се очертава да бъде 2013 г, показва анализът на Института за пазарна икономика. Въпреки това бизнесът не изглежда особено оптимистично настроен за ситуацията на пазара на труда. Експертното мнение е, че безработицата у нас е стигнала дъното си и вече може да очакваме повишение в броя на работните места.

За първи път от началото на кризата броят на работните места тръгва нагоре, констатират от Института за пазарна икономика, съобщава БНТ. Независимо, че това се дължи главно на сезонната заетост, все пак е положителна тенденция.

Броят на работещите през второто тримесечие се е увеличил с 26 500 души, в сравнение с миналата година. С тринайсет хиляди повече са наетите в сектор селско, горско и рибно стопанство, а в хотелиерството и ресторантьорството - са с четиринайсет хиляди повече. Въпросът е, как ще се развива пазарът на труда след края на септември. Най-силно се увеличава сезонната заетост в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството.

"Стига да няма някакви големи сътресения през следващите месеци, а знаете, че политическата обстановка малко или много влияе и на инвестициите, очаквам малко по-малко да започне повишение на броя на работните места", коментира Явор Алексиев  от Института за пазарна икономика.

В края на септември ще стане ясно дали наблюдаваният сега ръст в заетостта е бил плод на много силен сезонен ефект, или икономиката ни лека-полека тръгва нагоре.

Ако кредитирането е показател за състоянието на икономиката, то последните данни на БНБ показват, че като цяло то остава в застой; на годишна база известен ръст отбелязва само фирменото кредитиране. И докато спестяванията се увеличават на месечна база, лошите и преструктурирани заеми също отбелязват известен ръст, а предходните месеци намаляваха. Основният ръст е при просрочените задължения на фирмите - с над 33 млн. лв.

Свръхзадлъжнялостта на бизнеса, на фона на ниския държавен дълг, често се посочва като основен проблем за икономиката ни, който прехвърля тежестта върху фирмите.

Според данните за брутния външен дълг на България към юни, задълженията на държавата са над 7% на общия фон. Останалото се генерира в рамките на частния сектор. Външният ни дълг е 37.5 млрд. евро, или 91% от Брутния вътрешен продукт на страната.

"Проблемът със задлъжнялостта - държавната, като с всеки друг дълг, е много е важно да се види кога и дали ще могат да бъдат посрещнати плащанията по него. Вие видяхте как за една проста малка емисия от 700-800 млн. лв в началото на годината, на фона на целия дълг, какъв проблем имаше страната и как, когато тя се опитва отново да събере някакъв ресурс, изведнъж се искат по-високи лихви на вътрешния пазар, т.е. въпросът е не колко е дългът, а как е структуриран той и кога ще бъде обслужван", коментира Алексиев.