Проучване: Институциите почти нищо не знаят за украинските бежанци

Социологическо проучване на профила на гражданите на трети страни, търсещи международна и получили временна закрила в България, беше представено днес. Във фокуса са украинските бежанци, а според данните институциите у нас знаят твърде малко за тези хора – с какво образование са, какъв е здравният им статус, искат ли да продължат да живеят в България или страната ни е междинна спирка към Западна Европа. Всички тези неизвестни пък пречат на интеграцията на украинците у нас, разказва БНР.

Изследването стъпва на тезата, че след военната агресия от страна на Русия срещу Украйна през февруари миналата година, Европа е приела най-големия брой хора, бягащи от война, след Втората световна война. Съгласно данните от ситуационния портал на Върховния комисар на ООН за бежанците към април тази година разселените лица, напуснали Украйна, са близо 8,2 милиона, като от тях 5 милиона са на територията на европейския континент. Повече от два милиона и половина са в държавите, част от Плана за отговор на бежанската криза на Комисариата, сред които е и България. По данни на Държавната агенция за бежанците общият брой на регистрациите за временна закрила в Република България към месец май тази година е почти 165 хиляди, а към август 168 хиляди души реално са получили закрила.

Иво Желев от агенция ЕСТАТ е автор на социологическото проучване на профила на украинците у нас. Това не е количествено изследване. То се базира на 25 дълбочинни интервюта. 11 от тях са с представители на институции като МВР, министерствата на туризма и образованието, агенциите по заетостта и за социално подпомагане, БЧК и две общини. Останалите интервюта са с украинци. От получените данни става ясно, че 70% от пребиваващите украинци у нас са жени. Пак толкова са висшисти. 28 на сто от тях са под 14 години. Между 48 и 55 хиляди са придружените деца, а непридружените – около 500. Социологът Иво Желев допълни:

"В някои области делът на пребиваващите хора, ползващи се от временна закрила, е десетки пъти по-голям от този в други области. Броят на бежанците във Варна, Бургас, Пловдив, София, Благоевград, Стара Загора, Русе е доста висок и е от порядъка на 1000 и хиляди хора. В Северозападна България изобщо не е така. Данните за Видин, Враца и Монтана - там броят на украинските бежанци, уседнали там и ползващи се от временна закрила, е между 30 и 70 души за всяка една от трите области".

Иво Желев констатира огромен дефицит на данни в институциите за пребиваващите украинци у нас:

"Нещата биха изглеждали много по-добре, ако социалната анкета се правеше от самото начало и в пълнота. Ние на практика не знаем страшно важни неща за тези хора. Освен техния пол и възраст, друго не знаем. Не знаейки тези неща, ние не можем да им окажем адекватни социални услуги. Ние предприемаме някакви мерки, които смятаме, че ще работят, но се оказва, че към тях няма интерес и по-късно ги прекратяваме".

И с цел колкото е възможно този дефицит да се поправи, Европейският институт у нас стартира обучения. Любов Панайотова – директор на института, посочи:

"Имаме за задача да обучим над 200 представители на институциите за повишаване на капацитета, който би трябвало да имат, занимавайки се с тази проблематика като част от голямата картина на управление на миграционната политика и потоци. Това са предимно хора от МВР, също така Агенциите за социално подпомагане, Агенцията за бежанците, както и Агенциите по заетостта".

Като цяло проектът цели да подобри капацитета на националните институции, публичните органи и НПО, работещи в областта на убежището и миграцията и предоставящи различни услуги на граждани на трети държави, търсещи международна или получили временна закрила.