Българската православна църква отбелязва Велики петък, наричан още "Разпети петък". На този ден е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На Разпети петък постът е особено строг - нито се яде, нито се пие - дори вода, не се подхваща, каквато и да е работа.
Не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог.
По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария.
След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
На Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На този ден никой нищо не работи. В противен случай градушка ще сполети реколтата. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
От 2010 г. с решение на правителството, България влезе в състава на християнските държави, обявили деня за неработен.