Перспективата за експлоатация на Международната космическа станция без участието на Русия, изглежда, не радва много американците. Твърденията за готовността на САЩ в близките години да се справя без корабите "Союз" на братушките и изобщо без тяхното присъствие били по-скоро политическо перчене – това следва от коментарите на редица функционери на американската космическа програма.
Директорът на програмата на пилотираните космически полети на НАСА в Русия Шон Фулър заявил, че преговорите между двете страни за бъдещото съвместно използване на орбиталната станция продължават.
"Създадохме забележителна лаборатория на орбита и се надяваме, че използването на нейните възможности ще бъде достъпно и след 2020 година, за да получим по-добри резултати и да се придвижим по-напред в изследванията на космическото пространство и отработката на нови технологии. Преговорите за използването на МКС след 2020 година продължават", казал Фулър в интервю за в. "Известия".
Доскоро руските специалисти разглеждаха продължаването на работата на станцията след 2020 година като напълно възможно. За продължаването на живота на международния проект се застъпили всички негови участници, включително Европейската космическа агенция и Япония. И в Москва сякаш се съгласили с тях, но само докато не се надигнала украинската криза. С нейното изостряне в началото на тази година и присъединяването на Крим към Русия Международната космическа станция (МКС) се превърна в разменна монета.
Инициатори бяха американците, които въведоха санкции срещу руските военни отбранителни предприятия, като забраниха да се работи с тях (скандалът със забраната за купуване на руски ракетни двигатели РД-180, за чиято отмяна американските производители се обърнаха към съда) и обявиха прекратяване на сътрудничеството във военно-космическата сфера. Изключение беше направено за МКС.
Руската страна заплаши с ответен удар. Той беше нанесен от вицепрезидента Дмитрий Рогозин, който предложи на американците да се качват на орбита с батут, ориентирайки се в пространството без GPS-а на руския сегмент на станцията, и накрая обяви, че след пет години Русия няма да има особена нужда от МКС. Най-добре щяло да бъде, отбеляза Рогозин, парите да се насочват към други проекти. САЩ реагираха като ощипана госпожица и отвърнаха, че ще се справят и без Русия.
Оказва се обаче, че по-изгодно е двете страни да останат партньори – едва ли американците ще поддържат станцията самостоятелно, дори с подкрепата на ЕС и останалите участници в проекта. Пък и в Роскосмос в разговор с "Известия" признали неофициално, че този демарш е чиста политика и всъщност прекратяването на работата на МКС в близко време не е целесъобразно.
"МКС е чувствително място за американците, затова поведохме разговора за закриването на проекта, но той започна, след като НАСА направи доста странното заявление за прекратяване на сътрудничеството с Роскосмос по всички програми с изключение на МКС – заявил източник във ведомството. – Понеже експедиция до Луната няма да се състои по-рано от 2030 година. Закриваме МКС и се получава, че пилотираната космонавтика излиза в принудителен отпуск за 10 години."