Полското крайно консервативно правителство е бясно заради преизбирането на бившия полски премиер Доналд Туск за председател на Европейския съвет. Вчера той получи втори мандат от две години и половина с гласовете на 27 страни-членки, като единствено родината му не подкрепи кандидатурата му. В знак на несъгласие с това решение Варшава обяви, че блокира заключенията от срещата на лидерите от ЕС.
Министър-председателят на Полша Беата Шидло заяви, че няма да подкрепи общите заключения на срещата на върха в знак на протест срещу удължения мандат на сънародника ѝ. Управляващата партия "Право и справедливост" обвинява бившия премиер в подривна дейност срещу правителството.
Варшава нямаше право да блокира назначението на Туск, който е подкрепен от всички останали лидери, посочва БНР. Полша обаче разполага с право на вето върху останалите теми от дневния ред, които вече бяха подготвени в проектодекларация между правителствата.
Така заключителният текст от срещата няма да има юридическа стойност. Планираните заключения бяха свързани със свободната търговия, финансовите въпроси, миграцията, сигурността и отбраната.
Междувременно днес лидерите на ЕС, сред които и българският президент Румен Радев, заседават в Брюксел без представител на Великобритания. Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят бъдещето на съюза след напускането на Обединеното кралство. Предвижда се това да бъде началото на разговорите около очертаните от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пет посоки за бъдещето на ЕС до 2025 г., сред които и предложението за "Европа на различни скорости".
От правителствените ръководители се очаква да направят корекции и допълнения в текста на политическия документ, който окончателно ще бъде приет на 25 март в Рим по случай 60-я юбилей на основополагащите договори на ЕС. Декларацията няма правно обвързващ характер, а е по-скоро заявление как Европа смята да остане единна през следващите 10 години след напускането на една от членките на Съюза на фона на геополитическа и регионална нестабилност.
За разлика от идеите на Еврокомисията, изложи в т.нар. "Бяла книга", текстът, подготвян от екипите на Доналд Туск и премиерите на Малта и Италия, се очаква да е дипломатически изтънчен и да избягва неудобната формула за "Европа на няколко скорости".
Срещу налагането на модела за твърдо ядро и периферия се обяви България и останалите източноевропейски страни, които се опасяват, че интересите им ще пострадат за сметка на засилената интеграция между старите западни държави в еврозоната. В части от черновата се признава, че някои страни могат да напредват и се сближават по-бързо в определени области, като оставят вратата отворена за останалите желаещи да се присъединят по-късно.
Без да се навлиза в конкретни идеи за реформи на ЕС, ще бъдат посочени цели като подсилване на икономическия и валутния съюз, сътрудничество в отбраната и сигурността и социалната политика.