Комисията София-Скопие не се разбра по въпроса за Гоце Делчев

"Нямахме нито възможност, нито време да напреднем по въпроса за Гоце Делчев. Това остава като задача в бъдеще", заяви проф. Ангел Димитров, съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, цитиран от БГНЕС.

На въпрос за идентичността на Гоце Делчев, проф. Димитров заяви категорично: "Не ние определяме идентичността на Гоце Делчев, той сам се е определил както и цялото негово семейство". Неговият колега, съпредседателят на комисията от македонска страна проф. Драги Георгиев заяви, че има работен текст по този въпрос, но не пожела да каже какъв е той. "Обсъдихме въпроса с Гоце Делчев, имаме на масата нови предложения и идеи, които бяха дискутирани и ще продължат да бъдат тема на разговор на комисията и на следващата среща в София", каза Георгиев. Проф. Ангел Димитров добави: "Не очаквайте от нас някакви сензации. Ние не водим преговори, а научна дискусия. На няколко пъти Драги Георгиев се опита да сложи край на изявленията с твърдението, че те не са там да дават уроци по история. Проф. Ангел Димитров даде следната оценка на продължилите два дни разговори: "Тези два дни, в които се проведоха разговорите на Смесената комисия, приличат на времето навън – сиво е, повече облаци, малко дъжд, от време на време се появи за кратко слънце. Това, което свършихме като резултат е една мъничка крачица напред. Аз не бих я нарекъл крачица”.

Малко по-рано БНТ съобщи, че Смесената комисияе постигнала съгласие, че по време на Първата българска държава в територията, която е днешна Северна Македония, са били разпространена книжовността и образованието благодарение на Преславската книжовна школа и Охридската книжовна школа.

Драги Георгиев обяви, че до края на годината е договорено провеждането на още една среща на смесената комисия, а през следващата година ще се проведат още пет. На въпрос на македонските журналисти какво ще каже на българските политици за резултатите от срещата, проф. Димитров заяви: "Ще ми бъде трудно да дам положителен отговор, ще кажа това, което е било”. Попитан как резултатите от работата на комисията ще се отразят на решението за започването на преговори за членство в ЕС на РС Македония, което се очаква да бъде взето през ноември, проф. Димитров каза: "Аз ще кажа това, което е било, а тези, които трябва да вземат решение, те ще си направят оценките". Той категорично подчерта, че въпросът за македонския език не е бил обсъждан от комисията, защото тя е историческа и това не влиза в нейната работа, а е работа на филолозите.

Проф. Димитров посочи, че комисията е само една от клаузите на договора. Има много други, които трябва да се изпълнят. Българският учен и дипломат посочи и липсата на инфраструктура от Скопие до българската граница. "Преди 26 години, когато бях посланик в Скопие, беше направена първата копка на железопътната линия до българската граница. Днес няма никакъв напредък по този проект, а имаше пари, включително от ЕС", каза проф. Димитров.

Това беше десетата среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Тя спря да работи през ноември миналата година по искане на македонската страната заради изборите, които се проведоха едва през юли 2020 г. Една година македонската страна отказваше да подпише протокола от последната среща през ноември 2019 г.