Софийската зоологическа градина е най-голямата на Балканския полуостров и вече гордо можем да кажем, че разполага с най-добрите условия на Балканите за отглеждане на животни от видовете големи котки и примати. Това съобщи в интервю за БТА директорът на Зоологическа градина - София Добромир Бориславов.
"Усилията през тази година са насочени към членство на зоопарка в Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите", посочи Бориславов. Членството означава спазване на много високи стандарти в условията за отглеждане на животните. Има специални изисквания за помещенията, за външните заграждения, за всичко, свързано с обитателите, каза Бориславов. Той подчерта, че през последните пет-шест години Столичната община е осигурила сериозни средства за инвестиции, така че зоопаркът да отговори на тези високи стандарти.
"Направиха се няколко големи инвестиции за подобряване на условията на обитаване на животните и създаване на среда, близка до естествената им. Нови седем огромни външни заграждения са направени за хищниците от семейство котки, като по този начин се увеличава в пъти пространството, което те обитават навън, каза директорът на зоопарка. От 10 до 15 пъти по-големи са вече зоните с естествена растителност, направени са съоръжения за катерене, условия за пребиваване по един по екологосъобразен начин. След тази голяма инвестиция за котките през 2017 г., бе направена реконструкция в сектор "Примати", където бяха обособени още 14 нови заграждения", информира Бориславов.
Той съобщи, че през септември екип от експерти от Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите ще посети столичния зоопарк, за да направи мониторинг на неговото състояние и на условията, които са създадени за животните. "Надяваме се, след като експертите направят този мониторинг, вече да имаме становище на асоциацията за приемането ни като пълноправен член, което ще ни създаде много възможности за обмен на животни и за получаване на по-интересни видове", посочи Добромир Бориславов. Той информира, че през тази година усилията ще са насочени не в осигуряването на нови видове животни, а върху подобряване на съществуващите условия, така че да се покрият изискванията за членство в асоциацията.
"Зоологическата градина в София скоро се сдоби с черни лешояди - картали, а сега целта е създаване на поколение на този изключително ценен вид птици, изчезнал от българската фауна в края на 60-те години на миналия век", каза Бориславов. Това е била любимата птица на княз Фердинанд, като още със създаването си през 1888 г., зоопаркът е разполагал с тази птица, но през годините по много причини видът изчезва. "Изключително сме щастливи, че успяхме да направим така, че тази птица отново да се върне в зоологическата градина", подчерта той.
Фокусът за следващите години ще бъде повишаване на броя на застрашените видове, които се отглеждат в зоопарка. "Преди три години се сдобихме с бърнеста мечка, която беше предоставена от зоопарка в Лайпциг, Германия. Търсихме за него женска за създаване на поколение и след много усилия успяхме да намерим от Сингапур. И отново с много усилия и организация от началото на тази година тя вече е тук, в столичния зоопарк", посочи Бориславов. Той каза, че предстои събирането на двете животни. "Първо ще се запознаят, а след това се надяваме и да се харесат", отбеляза директорът на зоопарка.
Столичната зоологическа градина работи по 14 програми за защитени видове, повечето от които са от световната фауна. "В следващите години ще търсим видове, които са по-близки до нашата фауна. В Европа тенденциите са не просто да се отглеждат животни в зоопарковете, а те да се специализират в отглеждането на животни, типични за дадените региони, и то такива, които са застрашени", обясни Бориславов. "В нашия зоопарк отглеждаме белоглави белоглави лешояди, както и египетски картали или черни лешояди, които са изключително застрашени. Целта е да се съхранява популацията и да се стигне до размножаване на нови видове, които контролирано да бъдат връщани в природата, за да могат да се възстановяват техните популации. Ние, след години усилия, успяваме да размножаваме египетски лешояди. Част от тях сме ги върнали в природата, други сме ги предоставили на международни размножителни програми там, където има други представители на вида", каза Бориславов.
В Европейската асоциация за всеки един от застрашените видове си има международен координатор, който следи цялата популация на определен защитен вид, той прави препоръки кой вид къде да бъде изпратен, правят генетични тестове за съвместимост. "Това са процеси, които изискват много добра координация, организация и планиране", обясни директорът на зоопарка.