Стоунхендж бил строен от древни мърлячи

Гигантското мегалитно съоръжение в графство Уилтшир, привличащо днес тълпи туристи, първоначално не е било построено докрай.

Хората, заели се с тази титанична работа, се оказали мърлячи и в даден момент просто я зарязали. Това обстоятелство обаче не е попречило на Стоунхендж да се прослави по цял свят.

Въпросната теория е изказана от професора от Бристолския университет Роналд Хатън, специалист по езическа култура, съобщава The Telegraph.

Според учения на тези изводи навява характерът на разполагането на камъните – един от гигантските менхири във външния кръг вероятно при опит да бъде поставен на място е паднал и се е разцепил на две части. Но вместо да премахнат повредения камък и да го заменят с друг, "строителите" просто са съединили двете половини, надявайки се, че това ще бъде достатъчно. Скоро обаче камъкът отново се разпаднал на части.

Освен това, поради падане на друг камък, светлината по време на зимното и лятното слънцестоене пада в гигантската каменна конструкция не съвсем правилно. Само че за времето на съществуването на Стоунхендж никой не се бил опитвал да поправи това. С други думи, "строителите" не са имали нито време, нито достатъчно ресурси, за да отстранят този недостатък. А техните потомци пък изобщо не се стремили към това.

Роналд Хатън смята, че Стоунхендж е бил "уникален, но вероятно неудачен експеримент" – толкова триумфален, колкото и безнадежден.

Стоунхендж се смята за един от най-известните археологически паметници в света и влиза в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Построен между края на IV и средата на III хилядолетие пр.н.е., той представлява комплекс от пръстеновидни и подковообразни структури, съставени от менхири – гигантски каменни блокове с тегло до 50 тона и височина до 7 метра.

Някои учени смятат, че паметникът представлява древна обсерватория, но тази теория не получила убедителни доказателства. Известно е обаче, че в продължение на хилядолетия Стоунхендж е бил използван като място за погребения.