Горещници са онези три дни в годината, когато температурите достигат своя максимум. Има известен спор около точното време, кога са те, породен от смяната на календара.
След въвеждането на григорианския календар датите стават 15, 16 и 17 юли, а докато е бил юлианския, горещниците са били периода от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли).
Въпреки смяната на календара обаче не може да се влияе на климатичните особености, т.е. няма как да се преместят най-горещите дни, тъй като в края на юли обикновено средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници. Затова е въведено понятието астрономически горещници, чието начало е именно на 28 юли.
Народът е нарекъл горещниците с особени имена. В различните части на България те са различни. В Северна България са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.
Обичаят забранява всякаква работа през тези дни. Стопаните вярват, че ако се работи огънят ще слезе от небето и ще изгори къщата или имота (стоката).
Друго вярване забранява изнасянето на огън извън къщата и през трите дни. Но в по-стари времена обичаят е бил малко по-различен - на първия ден от горещниците вечерта се е изгасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се е палил никакъв огън, а на третия (Св. Марина) в селото се е кладял един нов огън наречен жив или божи огън.