Имаме ли съседи в зоната на Златокоска?

Всеки човек, живял някога, поне веднъж е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. "Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво страховити", казва писателят Артър Кларк.

Търсенето на живот извън Земята обединява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика между извънземния живот, който си представя широката публика, чието въображение е формирано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.

Последните научни хипотези са тема на събитието на "Рацио" "Търсене на живот във Вселената", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов, разказва БНР.

"За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то достатъчно дебела, за да има течна вода, твърдата повърхност е за предпочитане, тъй нар. "плитки локви" също са плюс", казва Янина Методиева.

Зоната на обитаемост, която учените търсят, се нарича още зона на Златокоска заради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо опитва прекалено горещо ястие, после твърде изстинало и накрая се спира на оптималния вариант (изяждайки обяда на майката мечка). По същия начин, ако планетата се намира близо до звездата си, е твърде гореща и на нея няма стабилна зона, а ако е твърде далече – температурите са твърде ниски.

Чуйте разговора с Янина Методиева, за да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват потенциалните обитаеми обекти, какво ускорява търсенето им и какво имаме предвид с фразата "чудото на живота."

"Търсене на живот във вселената" е част от поредицата партита на покрива на "Музейко", организирани от "Рацио". То ще се проведе на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.

Янина Методиева завършва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 г. През 2018 г. защитава докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ интереси са в областта на изследванията на хладни звезди и техните планетни системи в различни части на електромагнитния спектър, предимно в радио и ултравиолетови вълни. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години активно се занимава с популяризация на науката.

Мирослав Иванов завършва молекулярна биология и биохимия в Софийски Университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт "Франсис Крик", Лондон, а в момента работи по втора – в "АстраЗенека", Кеймбридж, Великобритания. Работи в областта на повреди в ДНК, геномна стабилност и невроонкология.