Дълбоко под водата

"Техникъл дайвинг България" е водолазна организация, създадена съвсем наскоро. Сред целите ѝ е популяризирането на водолазния туризъм в България. Зададохме няколко въпроса на председателя на нейния Управителен съвет – инструкторът по техническо гмуркане Мирослав Славчев. Пред iNews той разказа повече за организацията, гмуркането и магията на дълбочинните спускания.

- Кога се запалихте по гмуркането?

Първия си водолазен курс завърших през 1986 г. към ДОСО - тогавашна организация към военните. Той беше със стария тип водолазно оборудване. След ликвидирането на тази организация се появиха световните системи и стандарти – учредената от французина Жак Ив Кусто световна водолазна федерация CMAS. През 2002 г приравних водолазните си степени по новите стандарти поради необходимостта от покриване на съвременните изисквания, както и промененото вече водолазно оборудване. Така в продължение на няколко години покриване на нива станах водолазен инструктор.

- Какво точно представлява "техникъл дайвинг"?

В спортно-развлекателното гмуркане пределът в дълбочина е 40 м. Дори и за инструкторите това е максимумът. Самото оборудване по технически предписания не следва да се ползва на повече от 50 м дори. За да слезеш по-дълбоко е необходимо да се обърнеш към една друга система, която се нарича "техникъл дайвинг”. При този метод оборудването е доста различно, а самата подготовка на водолазите по него изисква голяма доза перфекционизъм, работа в екип и тренировки на устойчивост на стрес. Познанията по химия и физика са неразделна част от обучението, тъй като за слизане в големи дълбочини се ползват, т.нар. технически газове - коктейли от кислород, хелий и азот.

Воден от желанието си да продължа своето обучение потърсих най-доброто, което мога да получа. Така попаднах на световният шампион по дълбочинно гмуркане -французина Паскал Бернабе. Свързах се с него през интернет. Разговаряхме доста и след няколко месеца общуване той се съгласи да ме обучи. Така се озовах в гр. Дахаб-Египет, където бях обучен за спускания до 100 м. С Бернабе направихме множество гмуркания на тази дълбочина, разбира се, предшествани от доста тренировъчни гмуркания, обучение по теория, изпити и т.н.

За моя радост успях да се справя - бях единственият българин, Паскал не бе идвал в България и не бе общувал с българи преди това.

- Как възникна идеята за "Техникъл дайвинг България"?

Той прояви интерес към страната ни, към Черно море, попита ме дали съм склонен да уредя едно негово посещение в България за обучение на технически водолази.

След като се прибрах, се консултирах с няколко приятели, собственици на водолазни клубове в България, и един от тях – Тони от дайвинг център "Средец” изяви желание да ни бъде домакин и да ми помогне в организацията по предстоящите водолазни курсове.

Така през лятото на 2010 г. Паскал Бернабе кацна на летище Варна, посрещнах го и се отправихме към Созопол – мястото, където той щеше да проведе своето първо организирано обучение на група български технически водолази.

Българите се представиха на ниво, бяха обучени 12 технически водолази и трима технически инструктори. Случайно открихме неизвестен потънал съд в акваторията на Созопол. Беше прекрасно преживяване.

След като приключи обучението, заедно с момчетата, които завършиха курса, решихме да се обединим в асоциация. Идеята е да си помагаме взаимно - това е сложен, рисков и скъп спорт, а също и да сме полезни според възможностите си чрез придобитите по време на обучението умения а защо не и да популяризираме гмуркането като спорт,туризъм и съвкупност от преживявания.

- Една от идеите ви е да популяризирате гмуркането, разкажете с какво то може да бъде привлекателно за обикновените хора, които не са професионалисти?

Дайвингът, или гмуркането, е магия. След като слезеш за първи път под вода ти спира дъхът. Озоваваш се в един подреден, хармоничен свят. Свят, от който не ти се иска да излезеш. Уви - подобно преживяване е недостъпно за голяма маса от хора. Те дори не подозират колко красиво и очарователно може да прекара човек един час в другия свят. Снимането под вода, показването на подводния свят и привличането на все повече хора към това занимание е нещо, което би направило човечеството по-добро. Не на последно място - гмуркането е здраве!

- Има ли някакви условия, на които трябва да отговаря човек, за да се гмурка? Има ли здравословни проблеми, които биха попречили на някого да пробва?

За да практикуваш гмуркане, е добре да си физически здрав. Възрастта не е от много голямо значение, има водолази на 80 години, които продължават да се забавляват под вода. Все пак е добре преди да решиш дали да опиташ, да се консултираш с лекар. Има заболявания, на които гмуркането е противопоказно.

- Скъпо удоволствие ли е подводният туризъм?

По отношение на подводния туризъм - той може да бъде и скъпо, и не толкова скъпо занимание. Зависи от дестинациите. Естествено, колкото по-далеч - толкова по-скъпо. Една евтина дестинация е Египет. Или беше Египет. Дано там проблемите се решат час по-скоро. Червено море е уникално с подводния си живот и палитрата от цветове,която предлага.

- Разкажете малко за най-екстремното си преживяване под водата?

Най-екстремното ми гмуркане? Дайвингът е екстремен спорт - винаги може нещо да се обърка. Случва се. За това са тренировките, дългите дни на подготовка, за да овладееш стреса, да победиш себе си, но да го направиш по единствения правилен начин.

Имам едно спускане в Червено море на 131 м - бяхме аз, Паскал Бернабе и още двама французи. 131 м са си екстремна дълбочина от където и да го погледнеш. Цялото гмуркане продължи час и 40 мин., от които повече от час и двайсет минути беше изплуване в стъпаловидна декомпресия. Един от стоповете се наложи да се направи буквално върху трупа на загинал водолаз. 110 м дълбочина и под теб лежи тялото. Беше... странно усещане.

- Кое е най-интересното място, на което сте се гмуркали по света?

Това се случи в Блу Хол - едно от най-интересните и същевременно най-трудни места за гмуркане на планетата. Намира се в Египет - на Синайския полуостров. Там Червено море е много тясно и под водата се срещат континенталните плочи на Африка и Азия. Предвид това дънният релеф е особено интересен за водолазите, а дълбочините са огромни. Блу Хол представлява отвесна пещера, нещо като огромна дупка в дъното с почти кръгла форма.

На около 60 м в стената ѝ има отвор с формата на арка, който свързва тази дупка с открито море. Блу Хол е място, където са поставени много дълбочинни рекорди, но там са и загинали множество водолази. На дъното лежат останките на, доколкото ми е известно, четирима водолази, останалите загинали са извадени.

- Кои са местата, които биха били туристическа атракция на родното Черноморие?

По отношение на интересни места за гмуркане по нашето Черноморие - това са предимно потъналите кораби. Тук са се водили няколко войни и дъното на Черно море е музей и гробище на неизвестен брой потънали съдове. Всяка година се откриват по един-два такива кораба. Спускането на потънали кораби се нарича wreck diving. Това е отделна дисциплина, за която се карат курсове. Има и лесни за достъп кораби, които могат да бъдат посещавани от любители водолази.

- Как България може да се превърне в наистина атрактивно място за чуждестранните любители на гмуркането?

За да се превърне България в атрактивна дестинация за дайвинг туризъм, трябва да се предостави достъп до потънали съдове, организиран от професионално подготвени водачи. Трябва да се рекламират тези подводни обекти. Не на последно място трябва да се разполага с една отлична база с екипировка,лодки и станция за зареждане на технически газове – нещо, по което ние от "Техникъл Дайвинг България" вече работим, а и нашият почетен член - Паскал Бернабе вече я приема. Той самият е една допълнителна реклама на българските подводни обекти. Той контактува с най-добрите водолази на планетата. Посещенията на г-н Бернабе ще се превърнат в традиция, тази година предстои отново да посети България за провеждане на курсове на следващото ни поколение технически водолази.