Лютица – мраморната крепост край Ивайловград

В последните месеци за всичко около Ивайловград хората правят една асоциация – язовира, охранени митничари и незаконни постройки. Може и незаконни кариери за гнайс. Евгени Димитров от "Булфото” обаче се сеща за друго нещо -  весели приветливи хора, които говорят на висок глас, хубаво домашно вино и много история навсякъде – тракийски светилища, долмени, римската вила Армира, крепости и църкви.

За крепостта Лютица научих по време на едно от големите офроуд състезания преди години. Тогава организаторът д-р Светльо Дойчинов беше наредил маршрута така    , че колите да минат покрай крепостта. Много хора я видяхме тогава за първи път. Оттогава, винаги когато отида на гости на приятелите с домашното вино, не пропускам да се кача догоре, за да се насладя на гледката. Междувременно много тест-драйвове на джипове се заснеха в околността, защото пътят е едно нелошо изпитание за любителите на средно трудния офроуд.

Преди 2000 година крепостта е била позната на малко местни хора близо до границата. Единствено внимание и е било обърнато в скромна книжка на Иван Балкански "Родопските крепости”, в която я споменава като крепостта при Рогозино, село което вече не съществува на картата.

През 2002 година като шеф на НИМ проф.Божидар Димитров намира пари от холандската фондация "Хоризонт” и води там археоложката доц. д-р Бони Петрунова. Когато се качват на осмоъгълната кула на крепостта, оттам виждат през Гърция чак до минаретата на Селимие в Одрин. За една година разкриват 26 декара крепост със 14 кули и две църкви. Проучват еднокорабната църква, строена през XIV в, и й правят консервация, която държи и досега. "Наложи ми се да изучавам забъркването на оригиналните строителни разтвори и други тънкости на зидарския занаят”, спомня си Бони Петрунова. Строителната консервация на обекта държи и досега, където е правена.

В източната част намират щерна, в която на 6 метра дълбочина излизат тракийски находки – керамика, култови предмети, бронз. Вероятно щерната, изкопана от траките, после е използвана през годините последователно като воден резервоар, жилище и бунище.

Това, което мислят за втора щерна, се оказва жилищна кула, в която е живял самият владетел на крепостта. За 4 години археолозите вадят 520 монети, които очертават хронологията на крепостта. Лютица е построена през IV в, а последните материали са от XVI – XVII в. Изворите разказват, че е обявена за епископия през 10 век, а в основите на малката църква от XIV в. откриват друга, по голяма, строена пет века по-рано.

При разкопките на некропола до църквата, изниква особена находка – погребаният в седнало положение епископ. Първо намират черепа, подпрян на два камъка, после рамене, под тях ръце, държащи кръст, сглобен от два по-стари, но явно много ценни кръстове от девети век. Самото погребение е датирано от четиринадесети век. След полагането на тялото на епископа, крепостта става свещено място, и през Средновековието рязко се увеличава напливът на хората да погребват близките си там. Поради това част от краката на епископа се смесват с друго по-късно погребение от многото наоколо.

Археолозите откриват и друг интересен факт, който уличава средновековния летописец Жофроа Дьо Виралдуен в леко пропускане на неприятни факти, розказва Бони Петрунова. През XIII в, по време на Четвъртия кръстоносен поход, Калоян обикаля Димотика, като се отказва да атакува в равното и се качва на Лютица. Кръстоносците се оттеглят в Родестюик (крепостта в местността Балък Дере край Славеево на кльона с Гърция). Според летописеца нищо повече не се е случвало, но археолозите намират оръжия, стрели и други вещи на кръстоносците в подстъпите под кулата на владетеля на Лютица. Явно рицарската атака се е оказала неуспешна, и Жофроа Дьо Вилардуен е решил да спести на своите историята за един провал.

През 2004 година екипът намира много рядка монета, "базилеос”, сечена от Йоан Кантакузин през XIV в. по време на борбите за власт в Константинопол. Кантакузин дава тези монети на Иван Александър, за да му преотстъпи крепостта заедно с няколко други.

Мраморната крепост в наши дни е обрасла и се разпада. Времето не й прощава, а отдалечеността от населени места и трудният път я "крият” от потока на туристите, които и без това не са много в района. Снемането на крепостта отстрани е доста трудно заради гъстите клонаци в подножието и, а горната част на стените неумолимо се руши.
Археолозите търсят пари за консервирането и ако общината се наеме да я направи достъпна и интересна за туристи, би спечелила много от това.

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена Българска Банка, София Ауто, HDI застраховане, Ауто груп 5 и Шевролет.

Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил, посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея. Читателите на iNews ще научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.

Експедиция "Преоткрий България” продължава напред. Ако във вашия град, село или местност има какво да видим и покажем, моля, пишете ни на e-mail: info@culturalprojects.org.