Тънкости при отглеждане на зимен чесън

Правилната подготовка на почвата е в основата на успешната реколта от зимен чесън. Ето някои от ключовите компоненти, които трябва да се добавят към почвата, за да се постигне максимален резултат.

Първата стъпка е да се провери киселинността на почвата. Чесънът предпочита слабо кисели или неутрални почви с pH между 6,5 и 7,0. Ако се установи, че почвата е твърде кисела, е необходимо да се извърши варуване около две-три седмици преди засаждането.

Органичните торове са от съществено значение. Хумусът или компостът, добавен при подготовката на лехите, предоставя нужните хранителни вещества на чесъна по време на растежа. Препоръчително е да се използват около 4-5 килограма органична материя на квадратен метър.

Дървесната пепел е друг важен компонент, тъй като обогатява почвата с калий, фосфор и микроелементи. Освен това подобрява структурата на почвата и предпазва чесъна от болести. Около 100-150 грама пепел на квадратен метър са достатъчни за тази цел.

За по-тежките глинести почви е необходимо добавянето на пясък, което ще подобри дренажа и ще предотврати гниенето на луковиците през зимата. Препоръчва се добавяне на 1-2 кофи пясък на квадратен метър.

Фосфорните торове, като суперфосфат, също са от значение, тъй като подпомагат развитието на мощна коренова система. За тази цел се добавят 20-30 грама на квадратен метър. Калият, в количеството 15-20 грама калиев сулфат на квадратен метър, помага за формирането на големи и здрави глави чесън.

Чесънът не изисква големи количества азот през есента, тъй като прекомерното му добавяне може да стимулира прекомерен растеж на листната маса за сметка на устойчивостта към замръзване. При нужда може да се добавят 10-15 грама урея на квадратен метър.

Микроелементи като бор, манган, мед и цинк са важни за развитието на чесъна и могат да се прилагат чрез комплексни микроторове.

Някои градинари използват инфузии от лукови люспи или алое при засаждане, за да подобрят вкореняването и устойчивостта на болести.

Едномесечното засяване на зелен тор като синап или фацелия също спомага за обогатяване на почвата. След засаждането, лехите могат да се мулчират с торф или компост, за да се осигури защита през зимата.