"Липсата на парламентарен контрол доведе до това, че службите можеха да извършват злоупотреби”, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов при обсъждането на Законопроекта за управление на системата на националната сигурност.
Според Цветанов огромният дефицит от липса на нормативна уредба за националната сигурност е довел до порочни практики.
Министърът увери, че новият регламент няма да наруши националната сигурност или да застраши живота на служителите, които участват в мисии зад граница.
Той засегна и темата за досиетата на служителите на бившата Държавна сигурност, предадде агенция "Фокус". Този закон бе приет през 2006 година от 40-тото Народно събрание.
"Странно защо, тогава се въвежда параграф 12, с който се оставя възможността да не се отворят и да не се прочете страницата на лицата, съпричастни към бившата Държавна сигурност, които изнесоха парите на българския данъкоплатец чрез определените фирми на разузнаването и лица, които впоследствие останаха да живеят и да харчат тези пари на българския данъкоплатец”, твърди той.
Министърът даде пример със заличаване на досието на Атанас Тилев.
Цветан Цветанов заяви, че с член 32 от сега действащия Закон за досиетата се позволява Комисията по досиетата да направи внимателна преценка и да не разкрива документи, които да създават заплаха за националната сигурност на страната и да застрашават живота на служители, участващи в мисии зад граница. Създадена е възможност Комисията по досиетата да не оповести публично документите.
Десните в парламента няма да подкрепят законопроекта за националната сигурност. Мотивът според Иван Костов е, че този регламент има твърде много слабости. "Този закон е практически закон за Съвета за сигурност при Министерски съвет.
Отсъства ролята на Консултативния съвет за национална сигурност при президента”, заяви той. По думите му в текстовете на закона се дава функция на президента и на парламента за управление на системата за сигурността на страната, функция която те не притежават. Това е функция на изпълнителната власт.
"Недопустимо е при тримесечни заседания да е в сила обстоятелството, че премиерът може да не ръководи заседанията, а да е чрез упълномощено лице.Това означава, че той прехвърля върху друго лице най-важните си правомощия на министър-председател – грижата за националната сигурност на страната.
Това крие съществена опасност – например министърът на вътрешните работи да се окаже началник на външния министър, на министъра на отбраната, на службите. Министър-председателят е отговорен за сигурността на страната”, каза още Костов.