"Икономист интелиджънс юнит" отложи за България еврото с година заради политическата нестабилност

Отсъствието на стабилно правителство заплашва с отлагане за 2026 г. влизането на България и в еврозоната, и в пълния режим на Шенгенското пространство, независимо, че водещите партии са относително обединени за това, че тези две теми трябва да са сред водещите за управлението.

Програмата за капиталови разходи ще продължи да е почти изцяло зависима от финансирането от Европейския съюз и специално това какво ще дойде по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Това е част от августовската прогноза на "Икономист интелиджънс юнит" за българската политика, управление и икономика до 2028 г.

В нея се уточнява, че е технически възможно приемането на единната валута "в някакъв момент от 2025 г.", но ако до края на настоящата година бъде покрито изискването за стабилност на цените и бъде формирано стабилно редовно правителство. Водещият сценарий обаче е политическата нестабилност и инфлацията над референтната стойност на Европейската централна банка да попречат това да се случи в съкратени срокове.

• Страната има потенциал да увеличи инвестициите (показател, по който изостава от сходни икономики в района), но има значителен въглищен сектор и нуждата от прилагането на програми за социална защита на миньорите може да отложи инвестициите в зелен преход (а те са основно изискване за достъп до средствата от Плана за възстановяване - бел.ред.).
• Бизнес климатът ще продължи постепенно да се подобрява, но политическата нестабилност и неразвитата инфраструктура в България ще я правят непривлекателна в сравнение с другите страни от Източна Европа.

От звеното за анализи на групата, издаваща известното списание "Икономист", напомнят, че страната е без достатъчно задържало се на власт управление от 2021 г. насам и в комбинация с все по-раздробеният на фракции парламент това пречи за формирането и изпълнението на ключови политики. "Социологически допитвания от юли показват, че досегашните партии вероятно ще влязат в Народното събрание и има значителен риск настоящата политическа нестабилност да продължи и догодина."

Авторите не обръщат внимание на имплозията на "Величие" и на дълбокото разцепление в Движението за права и свободи, което може да се отрази на резултата от вота на 27 октомври.

Инфлацията ще намалее, но ще продължи да се усеща

По повод инфлацията, която е едно от основните притеснения на българите, прогнозата е тя да намалее значително - от 9.5% през 2023 г. на 2.7% тази година, което ще я доближи до 2.5% на еврозоната. Една от посочените причини е забавянето в поскъпването на енергията и на храните, формиращи почти една трета от кошницата, спрямо която се изчислява индексът на потребителските цени.

Ценовият натиск обаче няма да изчезне напълно - ще остане средно 2.7% годишно до края на 2028 г. - отчасти благодарение на сектора на услугите, двуцифреното повишаване на заплатите и връщането на нивото на ДДС за ресторанти и заведения. Това означава, че поскъпването ще е по-високо от това в еврозоната. Прогнозата на Европейската централна банка за 2025 г. е за 2.1%, а за 2026 г. - 1.9% инфлация в зоната на единната валута. По изчисления на EIU при потребителските цени инфлацията ще остане на същото ниво и догодина (2.6%), следвана от 3% (2026), 2.7% (2027) и 2.6% (2028).

С постепенно ускоряващ се ръст от 2.4% тази и следващата година на 2.7%-2.9% до 2028 г българската икономика се очаква да е една от силно представящите се в ЕС и определено над средното ниво за 27-те държави в съюза.

• Основната причина за растеж продължава да бъде вътрешното търсене, захранвано и с вдигането на заплати и растящо по-бързо от износа.
• Водещата спънка е хроничният търговски дефицит, частично компенсиран от излишъка при услугите (туризмът е услуга, която се изчислява като експорт, и се очаква той да расте, вкл. заради влизането в Шенген по летища и пристанища).

Войната в Украйна и Тръмп (в Белия дом)

Войната в Украйна е друг фактор, на който се обръща внимание. Прогнозата е, че въздействието ѝ върху българската икономика ще намалява тази година, но близоста с бойните действия и несигурността в Черно море носи геополитически рискове.

Вероятността руската агресия да прерасне в глобална война е оценена като ниска, а България е описана от "Икономист интелиджънс юнит" като голям производител на въоръжение за украинската армия и бъдещ доставчик на 155-мм снаряди (и това няма да се промени от политическата нестабилност), с твърда спрямо Русия позиция и вече изпълнен ангажимент за 2% от БВП разходи за отбрана.

Но анализатори допълват, че ако на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп (към момента на съставяне на прогнозата това е водещият им сценарий), Вашингтон ще притисне Киев и Москва да преговарят скоро, след като той влече в Белия дом на 20 януари 2025 г. Основното им очакване е, че войната ще продължи, но Европа няма да може да замести една намалена американска помощ и резултатът от това ще е "лоша мирна сделка, на която Украйна ще бъде принудена".

Източник: Дневник