„Промяната продължава“, или изкуството да опаковаш

Както в политиката, така и в изкуството действа следното желязно правило. Необходимо е да поразиш публиката с някаква идея, която изглежда супер интересна и авангардна, с нещо, което хората не са виждали. Няма никакво значение дали въпросното нещо е смислено, или не. Важното е да звучи и да изглежда добре. Чаршафосването на Райхстага и на Триумфалната арка е класически пример за ловкост на ръцете и нищета на творческото въображение. Класически фокус-мокус, който кара аудиторията, или поне някаква значима част от нея, да тръпне от възхита пред твоята хрумка. Вярно, ще има и такива, които ще гледат скептично. Ама те ще си мълчат, за да не ги обявят за прости и за такива, дето не разбират от модерно изкуство.

Нали сте забелязали, че днес една от най-популярните думи е ПРОЕКТ. Светът се изпълни с проектанти. Едни проектират изкуство, други политически конструкции. Както виждаме от първите действия на лидерите на най-новия български политически проект "Продължаваме промяната", основният акцент е същият като при опаковачното "изкуство" – поразяване на публиката. Този ефект се постига най-добре, когато говориш простичко, не спираш да се усмихваш, както правят американците, и предлагаш прости решения за сложни проблеми. Примерно, по толкова болезнената тема за корупцията. Фронтмените на новия политически проект имат изключително просто решение на проблема. Корупцията, казват те, се дължала на едни, малко на брой, лоши хора, поставени на ключови места в различните държавни структури. И значи нещо много простичко трябва да направим. Махаме лошите хора, слагаме други, разбира се, добри хора, които, о,каква изненада!, са наши добри приятели и нещата заспиват.

Ето и друго простичко нещо, което трябва да предизвика "уау-ефект" у електората. Няма "ляво" и "дясно", с грейнали лица съобщават  политическите опаковчици. Това били остатъци от минали времена. Важното било да сме почтени. И публиката, или поне една значима част от нея, пак цъка с език от възхита. Как не се бяхме сетили, че това е най-важното! Вероятно някои от вас си спомнят, че при социализма имаше едни къщи, върху които стоеше табелчица с надпис "образцов дом". Е, сега ни предлагат осъвременен вариант на това отличие. Едни партии или отделни политици ще бъдат отличавани със знака за "почтеност". Тук, разбира се, има известен проблем. На базата на какви  точно критерии ще се раздават тези почетни звания?  На личните симпатии ли ще го караме? Комисии по сертифициране на почтеността ли ще създаваме? Или ще чакаме нашите партньори от чужбина да ни подскажат? Може би ще ни трябва нещо като закона "Магнитски" обаче с обратен знак. Въпросният закон ни показва кои са лошите момчета, с които в никакъв случай не бива да си играем, за да си нямаме неприятности. А новият закон ще посочва тези, с които е позволено и даже е препоръчително да си играем. Така вече няма да има никакво съмнение кои са добрите, тоест почтените момчета.

В съвременната политика отдавна няма значение какво казваш. Важното е как го казваш. За да имаш успех, както сред местните избиратели, така и пред чуждестранните покровители, трябва да се погрижиш най-вече за опаковката. Колкото по-лъскава, толкова по-добре. Разбира се, важно е и как изглеждат дистрибуторите на новия политически продукт. Трябва да излъчват жизнерадост и дръзновение, да се усмихват 24 часа в денонощието и да пораждат моментална симпатия у аудиторията. Носенето на бяла ризка и неносенето на вратовръзка е предимство. Това е фешън послание, което създава усещането за непринуденост и чисти намерения.

Красивата опаковка, както и неспирното говорене за борба с корупцията и почтеност, със сигурност ще омагьосат голяма част от електората. Пък тези, които отказват да бъдат "трогнати и очаровани", ще бъдат обвинени, че не разбират от съвременно изкуство. О, извинете, исках да кажа от съвременна политика. Изразиш ли и най-малката критика към новите политически проектанти – например, ако попиташ защо заклеймяват партийните номади, а ползват именно регистрацията на подобни партии, за да участват на изборите – моментално ще те обвинят, че си назадничав и крепиш статуквото. Политическата коректност изисква да се възторгваш както от увитата с чаршафи Триумфална арка, така и от най-новия продукт на българския политически пазар. Да, еуфорията и опиянението са приятни състояния. Проблемите идват тогава, когато дойде махмурлукът.

Петър Волгин, ''Политически НЕкоректно'', БНР