"След сигнала оставете вашето съобщение". Най-вероятно това автоматично съобщение ще чуете, когато звъннете по телефона на човек, представител на поколението "Зет". Шансът да получите обаждане обратно от тях също е почти нулев. Във времена, в които мобилните устройства са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни, изглежда, че телефонните обаждания вече са отживелица.
Младите хора използват телефоните си за абсолютно всичко и по всяко време - те се събуждат и заспиват с телефон в ръката. Чрез него пазаруват, проверяват социалните си мрежи, учат, работят. С появяването на медии като YouTube, TikTok, Instagram неусетно прекарват много часове пред екраните на смартфона, скролвайки безпаметно видеа и снимки. Изглежда обаче, че хората от Gen Z все по-малко използват оригиналната функция на мобилните си устройства, а именно провеждане на разговори.
Разбира се, телефоните не са изгубили предназначението си да служат като средство за комуникация, само че сега тя е предимно текстова, през платформите за чат. Представителите на поколението "Зет" не просто не обичат да говорят по телефона - те изпитват сериозен дискомфорт при мисълта, че трябва да се обадят. Това състояние има име - "телефонна тревожност".
Gen Z са поколението, родено между средата на 90-те години и 2010 г. Те са второто най-младо поколение след Gen Alpha. Израснали в зората на технологиите те не познават света преди появата на интернет, смартфоните и социалните медии. Можем да ги определим като "дигитални експерти". Това са хората, за които онлайн пространството е неделимо от живота.
Gen Z тепърва стават работна сила, те вече са съзрели, започват да гласуват, да взимат решения и да участват в обществения живот. Те проявяват интерес към политиката и различни социални проблеми и споделят своите възгледи в социалните мрежи. Gen Z се интересуват от психичното здраве. Те ходят на терапия, четат по темата и не се притесняват открито да говорят за това. За тях е важно да бъдат разбрани и уважени, когато не се чувстват добре, а "телефонната тревожност" е едно от нещата, които смущават спокойствието им.
Налагало ли ви се е да позвъните на някого, надявайки се той да не вдигне? Или пък да изпитате притеснение от това как звучите по телефона и дали няма да кажете нещо глупаво? Това се дължи на т.нар. телефонна тревожност. Хората, които страдат от телефонна тревожност (phone anxiety), се чувстват притеснени, неуверени и дори стресирани, когато получат обаждане или трябва да се обадят. Някои от симптомите, които може да предизвика телефонната тревожност, са сърцебиене, треперене, потене и затруднено дишане. Хора, които изпитват такова безпокойство, споделят, че за тях е по-лесно да комуникират чрез текстови съобщения. А защо?
Според проучване на Newsweek, водено от Робърт Уолтърс, 59% от хората, родени през годините 1997 - 2012, както и поколението милениълс (millennials), родени между 1981 и 1996 г., предпочитат да комуникират чрез имейли и бързи съобщения по време на работа, а 50% от тях споделят, че се чувстват неудобно да провеждат служебни обаждания. Едва 16% от тези поколения смятат времето, прекарано в разговори, за ползотворно, а само 14% общуват предимно чрез обаждания по телефона.
За психолога Десислава Радева, генерацията "Зет" предпочитат комуникацията по чат или имейл, защото тя ги кара да се чувстват по-комфортно. "Мисля, че и в работна, и в приятелска среда групата хора, за които говорим, функционира по един и същи начин, докъдето средата го позволява. Тоест ако на работа е приемливо и възможно да се общува индиректно, чрез текстова комуникация, вероятно ще го правят, защото това е начинът на общуване, който им носи повече спокойствие и сигурност", казва Радева за "Капитал".
Gen Z могат добре да обобщят причините за притеснението си от телефонните разговори. На първо място, писането на съобщения ни дава пълен контрол над това какво искаме да кажем и как да го направим. Не е необходимо да дадем отговора си веднага, а ако написаното от нас не ни звучи достатъчно добре, можем да го изтрием или редактираме. Когато получим обаждане, ние се чувстваме длъжни да отговорим на момента. Това често може да ни свари неподготвени и в притеснението си да кажем нещо, което не звучи както бихме искали.
Автор: Карина Дякова
Източник: Капитал