Ако ви е омръзнало от пренаселени зимни курорти, от бетонните сараи по морето и забързания ритъм на града, има място, където да намерите пълноценна почивка.
Само на един час от София се намира китното самоковско село Белчин. Лечебни извори обаграят природата на селището. Заобиколено от планини и гъсти гори това местенце, сякаш скътано нарочно, за да се предпази от градския шум, е изключително живописно.
За водата на Белчин казват, че не може да лекува само някои неща, между които са меракът и простакът. Но за любителите на селския туризъм е точното място. Всъщност има условия за всички туристи.
Дори през летните горещини планината е приветливо хладна. Високи стари дървета хвърлят сенките си, за да защитят туристите от жаркото слънце. Със сигурност ще се впечатлите от хората, от техния силен дух, от богатата историчност на местните, с която те така силно се гордеят, че предават всичките си знания на децата си.
Да, Белчин е от селата, по чиито прашни калдъръми, но и нови улици, все още се чува детски смях.
Неслучайно в нашата туристическа приказка споменаваме и децата. Защото децата на Белчин от мънички се възпитават в родолюбие. Те са най-малките дарители за възстановяването на античната крепост "Цари мали град". Само след година уникалното здание ще се издигне наново и стражевите кули, охраняващи едни от най-важните пътища през столетната му история, отново ще се извисят над Белчин.
По ирония на съдбата иманярите първи стигат до крепостта, но благодарение на бързата реакция на археолозите, не успяват да нанесат големи щети. Интерес буди и оброкът на Св. Спас. За белчинци това е свято място и много поколения са се събирали на Спасовден на курбан.
Само на няколко метра от оброка е намерена стена от първата малка еднокорабна църква. Находката е датирана в 15 век. На същото място, но от друг пласт, излиза раннохристиянска базилика от 6 век, а след това е била застъпена църква от 4 век. След окончателното проучване на църковния ансамбъл археолозите намират и останките от езическо светилище от края на 3 и началото на 4 век.
"На едно място, тук, в село Белчин имаме над 1700 години християнство. Смятам, че това е една достойна емблема и мото на цялата крепост", казва археологът Веселин Хаджиангелов.
"Цари мали град" бележи разпадането на Римската империя – на Западна и Източна, наречена Византия, през 4 век. Това и е времето на Великото преселение на народите. Битието на крепостта е било изпълнено с драматични събития, постоянни битки. И днес десетте вида стрели, чието разнообразие е знак, че във военните действия са участвали хора от различни племена и народности, напомнят за тези времена и като неми свидетели ни помагат да разберем стратегическото значение на крепостта и региона.
Крепостта представлявала военно съоръжение, изградено през 20-30-те години на 4 век. През самоковското поле минават два известни антични пътя. Единият – към Филипол и другият, който тръгва от Сердика, през източните склонове на Витоша, пресича високите части на Рила и се явява най-краткият път към Македония.
Задачата на Белчинската крепост е била да ги опазва, както и стратегическите суровини, добивани в околните планини. След 5 век от военна крепост тя се превръща в укрепено селище. След пълното й възстановяване всички находки ще бъдат изложени в нея, а не под стъклениците на музея. До момента те са над 700 и включват оръжия, накити, керамика, инструменти и др.
Белчин очарова и със своя етнографски музей. Интересното е, че всички експонати са били дарени от жителите на селото. По запустелите тавани белчинци намерили сандъци с носии, сечива керамика. За няколко месеца те ги събират и ги предават, за да може да се запази традицията.
Експозицията има за цел да представи Белчин през Възраждането. Самият музей представлява двуетажна сграда, изградена като белчинска къща от този период.