300 хиляди българчета не са завършили гимназия

За последните 10 години между 250 и 300 хиляди българчета до 17 години са напуснали образователната система по едни или други причини, показват официалните статистически данни. Или близо четвърт милион българчета нямат завършена гимназия.

Тези тенденции и конкретни мерки за преодоляване на проблемите около младежката заетост на българския пазар на труда са обсъдили представители на Европейския младежки форум, младежки организации у нас, социални партньори и млади предприемачи на втора поред конференция в Информационното бюро на Европейския парламент в София, съобщиха за БТА от бюрото.

Прилагането на мерките по европейската инициатива "Гаранция за младежта" включват няколко ключови фактора: борба срещу ранното отпадане от училище; по-лесно получаване на първа работа след напускане на образователната система; привеждане на образователната система от теорията към практиката; срещи между безработни младежи и реалния бизнес и други.

"Ако искате промяна - вие бъдете промяната". Това послание на Европейския парламент към младите хора е било в основата и на разискванията в София. В противовес на многото рационални предложения на конференцията стоят обаче и много реални и тревожни цифри, са констатирали участниците в проявата. По данни на НСИ - от около 750 хиляди учащи се в системата на средното образование - близо 18 хиляди са напуснали обучението си през 2012 г., като това е най-ниската цифра на ученици, напуснали образованието си през последните 10-12 години.

През 2003 г. и 2004 г. например броят на напусналите средното си образование българчета е най-висок и надхвърля по 31 хиляди, а през следващите години до днес варира между 20 и 30 хиляди. По най-груби данни за последните 10-12 години между 250 и 300 хиляди българчета до 17 години са напуснали образователната система у нас по едни или други причини. Висока е и безработицата сред младите българи на възраст 15-24 години - през 2012 г. тя е била около 65 хиляди души. Налице е също тотално обръщане на пирамидата на възрастовата структура на населението у нас за последните няколко десетилетия.

Докато преди 40 години основата на пирамидата са били младите хора - сега ситуацията е точно обратната и преобладават хората на пенсионна възраст за сметка на младите българи. Според представителни данни на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи - през 1970 г. при население от 8,5 млн. души - българчетата до 17-годишна възраст са били около 27,5 на сто или около 2,3 милиона.

През 2012 г. българчетата до 17 години /при 7,2 млн. души население/ вече са около 16 на сто или 1,1 милиона. Тоест, за последните 40 години броят на младите българи се е стопил с повече от 1 милион. За сметка на това са се увеличили българите на възраст над 65 години - през 1970 г. те са били 9,7 на сто /при 8,5 млн.население/или около 800 хиляди, а през 2012 г. - те са близо 19 на сто от населението на страната или около 1,4 милиона пенсионери.

За сравнение - малка Ирландия, която през последните години стабилизира икономиката си - през 2002 г. е била едва 3,8 милиона, а днес вече надхвърля 4,5 милиона души.

Правителството прие Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, разработен в изпълнение на Препоръка на Съвета на ЕС. С нея Съветът препоръчва на държавите-членки да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 г. ще получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.

Гаранцията ще се прилага поетапно. На младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на четвъртия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани за услугите, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда в срок до един месец след тяхното идентифициране.

През 2014 г. с приоритет ще се финансира обучение и заетост на младежите до 24 г. включително с основно и по-ниско образование (преждевременно напуснали образователната система), чиято регистрация в бюрата по труда е с продължителност до 4 месеца. За младежите с висше и средно образование с продължителност на регистрацията в бюрата по труда до 4 месеца ще се финансира започването на първа работа (стажуване).

Конкретни мерки за преодоляване на младежката безработица вече на практика са приложени във Финландия и Австрия - там 83 на сто от търсещите работа младежи са получили успешна оферта в рамките на 3 месеца, след като са се регистрирали като безработни. Общите разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната възлизат на 21 млрд. евро годишно.

Всяка година в ЕС около 5,5 милиона са младите безработни на възраст до 24 години, а в някои страни като Испания и Гърция техният брой надхвърля 50 на сто. По данни на Евростат младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС около 153 млрд. евро годишно, тоест бездействието струва много повече на европейците, отколкото грижите по намирането и осигуряване на работа на младите хора.