70% от регионите в България живеят 3 пъти по-зле от тези е Европа

Около 70% от населението у нас живее в пъти по-зле от останалите хора в държавите-членки на ЕС. Това показва мащабен анализ на икономическата обстановка в страната през годините след настъпването на икономическата криза, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според доклада единствено софиянци са успели да достигнат средните нива на месечен доход в ЕС и съответно може да се каже, че като цяло живеят като европейци. Във всички останали области нещата са значително по-зле и дори трагично. От 28 административни единици у нас, в 19 хората изработват едва между 23 и 33% от средното ниво на доходите в Евросъюза. Изчисленията на ИПИ са направени на базата на дял от БВП на глава от населението, но дават пределно ясна картинка и за парите, които получават работещите.

Единственото изключение прави София. В столицата вече са достигнати средноевропейските нива. Към тях се приближава и Стара Загора, където вече са постигнати нива от 58% от БВП на човек спрямо средните нива в ЕС, както и във Варна, където се отчитат 49 на сто. София-област е близо с 46%, а петото място си разделят Габрово и Русе с по 39%. Враца, Пловдив и Бургас са достигнали съответно нива от 38, 37 и 35 на сто. Във всички останали области, които представляват над 70% от територията на България, нивата са под 33% от средните за ЕС. Като в 11 от тях дори са и под 30 на сто. Най-зле е положението в Силистра, Видин, Сливен, Перник и Кърджали, където се отчитат по 23-24%.

Освен това сближаване вътре в страната не се наблюдава. Напротив – разликите между областите се увеличават. Този процес на "раздалечаване” е особено интензивен до 2008 г. След известно затишие до 2012 г., тази тенденция отново се наблюдава 2013-2014 г., сочи анализът. Задълбочаването на разликите между отделните региони се потвърждава и от клъстерния анализ на ИПИ, който групира областите по сходства и различия. Единствено София (град) има цялостно благоприятен социално-икономически профил, като за поредна година се обособява в самостоятелен клъстер, т.е. няма друга област в страната, която да наподобява нейното състояние и развитие. В същото време, обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние. Откроява се проблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо - и на Северния централен район.

Тези наблюдения подкрепят извода, че регионалната политика в България не дава резултати. Вменените със стратегии и закони цели не се постигат, дори напротив – различията се задълбочават, проблемите също. Анализът повдига и въпроса дали разчитането само и единствено на усвояването на средства от ЕС е начин за постигане на устойчиво, стратегическо развитие. Все повече се налага заключението, че усвояването на еврофондовете се превръща в цел на политиката, вместо в средство за прилагането ѝ, се казва още в анализа на ИПИ.