90% от биопродуктите у нас отиват за износ

Около 90% от биопродуктите, които се произвеждат у нас, отива за износ. Това съобщи пред iNews Славейко Апостолов, председател на Асоциация "Биоселена" преди началото на пресконференцията на "Европа финансира биологичното земеделие”.

Родните производители изнасят основно за големите пазари на биопродукти в Европейския съюз, САЩ, Канада и Япония. У нас се забелязва консумация на биопродукти, но по-голямата част от тях са вносни, посочи Славейко Апостолов.

По думите му преработвателите сериозно липсват във веригата, защото често се случва да се изнесе биологична пшеница в Германия и след това да се върне обратно като пакетирано биологично брашно.

Българските търговци имат право да внасят биопродукти само от Европейският съюз, уточни Апостолов. Дори да има наличие на банани от Латинска Америка, те трябва да минат през страна от ЕС, за да бъдат изкупени от български производители. Това допълнително оскъпява цената на биопродуктите, заяви председателят на Асоциация "Биоселена".

Българските производители най-много произвеждат това, което се изнася - етерично маслени култури, билки, мед, плодове и зеленчуци. Голямо увеличение напоследък има на площите, заети със зърнени култури и маслодайни култури, но те все още са в преходен период, така че след две години ще се наблюдава по-голямо развитие сред тях.

Хората, които се занимават с биопроизводство у нас, са общо 820 души, като сред тях се включват търговци и преработватели, а производителите са общо 700, обясни Славейко Апостолов.

Общо 400 милиона лева от 2007 - 2013 г. е отпуснал Европейския съюз по Мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, която касае биопроизводителите. От тях са усвоени изключително малко средства, посочи Апостолов.

Мярка 214 отпуска средства на биопроизводители са за растителни култури и за пчели. Изчислението е направено така, че чрез фуражните култури да се подпомага отглеждането на животни по биологичен начин, т.е., субсидии отделно за животни не се отпускат, каза Славейко Апостолов.

Не е добре една истински зелена мярка да не върви с успеха, с който би трябвало по принцип да върви, коментира заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова. Тя допълни, че е належащо да се промени нещо по нея, защото не може да има само 1% усвояване по нея.

От министерството планират да включат поредното изменение в Програмата за развитие на селските райони, с което да се прехвърлят средства от Мярка 214, която е за компенсаторни плащания за биологични производители към Мярка 122, която е за инвестиции в биологичното производство, заяви Светлана Боянова. Така средствата за инвестиции в биопроизводството ще възлизат на 32 милиона евро.

В предложенията за изменение на общата селскостопанска политика след 2014 г. в законодателството на ЕС е предвидено биологичното земеделие да бъде включено в отделен член/мярка с 25% от средствата за селските райони, уточни Боянова.

До този момент за "Биологично растениевъдство" са платени 2,420 милиона евро по 332 заявления, съобщи Стела Вълчовска от Държавен фонд Земеделие". За "Биологично пчеларство" са платени 225 000 евро за 14 000 пчелни семейства, отглеждани от 147 пчелари.

За четирите години от прилагане на мярката се наблюдава изключително нисък процент на усвояемост на средствата - около 3,72%, голям брой обезверени фермери, които желаят да се откажат от агроекологичните си ангажименти, след като с години не получават подпомагане и наличие на стопанства, които вследствие на санкции и глоби са пред фалит, обобщи Весела Ралчева, председател на Асоциация "Биопродукти".