Предложението на Републиканската партия да бъде изсечена монета с номинал 1 трл. долара, с която президентът Барак Обама да покрие разходите на американската икономика, звучи налудничаво. 1 трл. долара не, но е факт все пак, че банкнота от 100 хил. долара е съществувала.
Тя става факт в началото на 30-те г. на XX век, когато САЩ се намира в условията на огромна дефлация в резултат от ширещата се икономическа криза, която впоследствие икономистите наричат Голямата депресия.
През 1933 г. президентът Франклин Делано Рузвелт (1933-1945) издава заповед, според която всички американци са длъжни да предадат златото, с което разполагат. Причина за това е фактът, че по това време никой не си купува нищо с пари.
Мярката впоследствие преминава през управлявания по онова време от демократите Конгрес и влиза в сила от 31 януари 1933 г. Тя обаче се оказва неуспешна, тъй като Рузвелт решава да отпусне спасително финансиране на банките. Решението е добре дошло за потребителите и лошо за Федералния резерв. Вследствие от него финансовата институция губи голяма част от независимостта си.
В началото на 1934 г. правителството решава да наложи нов курс на долара - 35 долара за 1 унция злато. Той обаче важи единствено за международна търговия. Същевременно Министерството на финансите в опит да спаси ударената лошо от кризата икономика започва да печата пари, за да може да плаща за държаното от Федералния резерв злато.
Така на 18 декември 1934 г. от конвейера слиза първата банкнота с номинал от 100 хил. долара. На нея е изобразен 28-ят президент на САЩ Удроу Уилсън (1913-1921).
Цялата статия четете на страницата на Econ.bg.