Sentimental Swingers разказват за сбъдването на музикалните си мечти

Ако трябва да опишем Sentimental Swingers с три думи, това са: Рони, Вера и Деси. Трите дами на суинга са изключително положителни, усмихнати и чаровни. В това се уверихме по време на срещата си с тях по повод участието им в Sofia Vocal Fest, което ще се състои на 3 декември в Studio 5.

С присъщата си скромност певиците ни разкриха какво е да живееш в България и да сбъдваш мечтите си, как се чувстват след първия рожден ден на Sentimental Swingers и какво се случва със страничните им проекти.

Участвате в първото издание на фестивала Sofia Vocal Fest. Тъй като акцентът му е поставен върху вокалното изкуство, разкажете коя как започна да пее и кога. Към кой стил се насочихте първо?

Деси: Мисля че бях на 14 години. До голяма степен Рони ми повлия – заведе ме при нейната учителка... Ако тя не се занимаваше с класическо пеене, може би и аз нямаше да го правя, тъй като бяхме най-добри приятелки като малки. Тя много се вълнуваше, че ходи на уроци и аз естествено много се запалих, затова тръгнах на уроци след нея. В началото, първите 7-8 години, се занимавах с класическо пеене. Естествено през цялото време съм слушала всякаква музика. Не мога да определя първия стил, по който съм се запалила. Обичах трип-хоп, джаз, фънк, соул. С тези неща съм пораснала и когато започнахме да се занимаваме с по-съвременна музика, започнах да се вълнувам и от по-модерни стилове – електронно звучене, broken beat.

Рони: При мен това дойде постепенно. От много малка съм се занимавала с музика и винаги съм се чувствала свързана с нея. Дойде един период в детството, в който трябваше да прекъсна заниманията си с пиано, защото заминахме за Либия, където прекарахме пет години. Когато се върнахме в България за мен най-естественото беше отново да се занимавам с музика, но вече бях изпуснала класовете в музикалното училище. Идеята да започна да се занимавам с пеене беше да се върна по някакъв начин в пътя на музиката. Никога не си се бях представяла като певица. Не ми беше цел. Постепенно, когато започнах да се занимавам с класическо пеене, много ми хареса.

Вера: Аз започнах да пея на 10 годинки, но след това, поради стечение на обстоятелствата, ми се наложи да спра. Всъщност започнах да пея сериозно преди година, година и половина. Ходех на уроци при Рони и по някакъв начин се върнах отново към пеенето. Макар самата постановка да е класическо пеене, ние директно минахме на джаз.

Вера, с какво си се занимавала в периода, в който не си пяла?

Вера: Учех и след това работих в сферата на финансите, икономиката и на кино продуцентството. Бях свързана по някакъв начин със сцената, но не толкова директно, колкото сега. Основното ми занимание сега е работата по Sentimental Swingers. Имам и някакви филмови проекти в главата, но те отстъпват някак по приоритет към момента.

Можеш ли да ни разкриеш нещо за тях?

Вера: Сега заснехме едно коледно предаване за БНТ. Направихме наше шоу, което е режисирано от съпруга ми. Той е кинорежисьор и сценарист. Ще можете да ни гледате на 25 декември от 22.30 ч.

Как се насочихте към суинга?

Рони: Бащите ни са виновни да бъдем отгледани с джазова музика. На Деси баща ѝ е музикант, моят също, преди да стане инженер. Докато бащата на Верчето е бил страшен меломан. Освен това ние се познаваме от преди, знаехме се и със секстета на Мишо Йосифов, защото сме работили заедно. Събрахме се все приятели, които се чувстват много добре, когато правят подобни неща. И тъй като сме три, естествено че най-удачната музика за нас беше тази. И трите много харесваме Andrews Sisters. Не беше самоцелно. Просто се събрахме и засвирихме суинг, защото се харесваме едни други и ни е добре заедно.

Правите много кавъри. Смятате ли един ден, когато натрупате повече материал, да заложите само на авторски парчета?

Вера: Такива категорични неща при нас май няма.

Рони: Някои песни от миналото са толкова хубави, че заслужават да бъдат показвани. Относно авторския материал - да, ще го увеличаваме. Въпросът е да се съберем. Много хора сме и това е трудна задача за нас.

Наскоро отпразнувахте с голямо парти първия си рожден ден. Как се чувствате след една година суинг?

Вера: Много щастливи, че това нещо работи, че всъщност съвместната ни работа създава такава енергия. Аз, като човек, който идва от работата в офис, се чудя как може да станеш сутрин, да се срещнеш с двете си най-любими същества и да започнеш обсъждаш някакви мечти, а те да станат истина. След това около теб започват да се въртят още хора, които също са повярвали на това нещо. И накрая то не само е истинско, но привлича и много хора. Всичко е наистина прекрасно!

На какво се дължи завърналия се интерес към суинга у нас?

Вера: На това, че музиката е жизнерадостна. Предполагам, че идва от самия ѝ заряд, защото е много положителен. Всеки има нужда от нещо положително, а музиката е нещото, което достига най-бързо до душата. Тя е най-краткият път към нея.

Рони: Хората обичат да се чувстват добре, а някак си навсякъде ни се насажда, че българите се чувстват зле. Проблемите ги има. Ние също не сме безпроблемни, не сме повърхностно весели и радостни. И ние имаме семейства, живеем в същата България, в която живеят всички останали. Аз например карам Лада и се чувствам екстра.

Вашият проект е един от малкото в България, които са изцяло положителни. Смятате ли се за, да го кажем, "светлото петно” на родната сцена?

Вера: Ние можем да говорим само за себе си, защото другите правят музика, каквато чувстват, че искат да правят. При нас така се подредиха нещата, че правим суинг – една много позитивна музика. Това ни зарежда и вероятно зарежда и публиката. Може би има и други "светли петна”. Ние се радваме, че правим това и че има хора, които се радват на работата ни.

Това първото ви фестивално участие като Sentimental Swingers ли ви е?

Деси: Не, бяхме на A to Jazz в Докторската градина, а също и на "Аполония".

На Sofia Vocal Fest ще видим ли нещо по-различно в сравнение с рождения ви ден?

Вера: Между рождения ден и фестивала беше заснемането на въпросното предаване за БНТ, което ни отне ужасно много енергия и време. За фестивала ще се опитаме да си усъвършенстваме движенията и танците. Нещо много по-различно няма да има, но всички, които са пропуснали рождения ден, ще могат да дойдат да ни видят на фестивала.

Какво се случва с другите ви музикални проекти?

Деси: Действаме и по тях. Януари месец ще ходим с Phuture Shock в Грьонинген на фестивала Eurosonic, благодарение на Националното радио. Това лято бяхме и на Exit. Правим парчета, но не толкова активно. Скоро трябва да издадем видеоклип към едно парче. Казва се "Sweet Loving” и е последният ни сингъл. С него спечелихме възможността да отидем на Eurosonic. Миналата година издадохме албум и като цяло сме доста бавни с албумите. Нямаме парчета за цял албум, но мислим да направим ремикси на стария. Смятаме, че ще бъде интересно.

Рони: Понеже, слава Богу, сме независими, никой не ни притиска с крайни срокове. Затова издаването ни е малко по-бавно. Имахме за цел средата на декември да издадем новия албум, защото сме го записали, но не е смесен. Има да се доработва. Аз междувременно родих. Някак си явно не му е времето точно сега. Иначе наскоро бяхме в Люксембург, за да свирим. Не свирим толкова често, защото контрабасистът ни замина да живее в Берлин, затова свирим, когато той се връща. Може би е по-реалистично първо да пуснем сингъл. Имаме няколко песни, които са напълно готови, но не сме измислили още какво точно искаме да направим.