От позицията на времето, 1 февруари 2012 година ще се окаже повратна точка в развитието на Sony. На въпросната дата японският гигант обяви, че от 1 април същата година Каз Хирай ще стане президент на Sony, заменяйки Хауърд Стрингър с неговите до голяма степен морално остарели разбирания за ръководство на технологична компания през XXI век.
Истината е, че в рамките на XXI век повечето японски компании, вероятно заслепени от пазарните успехи и позиции, натрупани през годините, не успяха в чисто организационен план да вървят в крак с промените, които настъпиха на технологичния пазар в новия век. Дълги години отделните сегменти в компании като Panasonic, Sony, Sharp и др. не работиха като добре смазана машина. Японците се осланяха основно на изградените от тях през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век имена и техни крайни почитатели.
В същото време корейски компании в лицето на Samsung и LG, както и една малка щатска тяхна посестрима, използваща за свое лого ябълка, буквално превзеха азиатския и щатския пазар (завоюваха силни позиции и в Европа) с иновативни и най-вече конкурентно способни както технически, така и ценово, продукти.
С идването си, Каз Хирай направи немислимото, а именно – започна да работи на първо място като бизнесмен, концентрирайки се върху печелившите и добре работещи сегменти в компанията. Японецът свали главата си до нивото на обикновения потребител, огледа се и започна едно по едно да изключва непечелившите за компанията отделни звена, (включително и продажбите на две от най-скъпите сгради в света в Токио и Ню Йорк, вече бивша собственост на Sony), съсредоточавайки цялата си енергия върху силните страни на Sony.
И въпреки че е минала само малко повече от година от назначаването му на горещия стол и плановете му за бъдещото ново процъфтяване на Sony са с дългосрочна перспектива, компанията вече обира плодовете на труда му.
България, април 2013 – Sony Digischool 2013
Българският клон на компанията демонстрира продуктовата си гама за 2013 година. В този текст няма да навлизаме в детайли за всяко едно представено устройство от Sony, а по-скоро ще се опитаме да се съсредоточим върху идейната характеристика на компанията за спечелване на потребителите и Джеймс Бонд технологиите, които бяха представени. Другата истина е, че повечето устройства, които бяха демонстрирани в рамките на Digischool 2013, са ни познати от последния CES, състоял се в началото на януари тази година.
Презентацията на Sony се състоя в три отделни части – едната наблягаше върху новите телевизорни приемници на компанията, втората - на фотография и видео, а третата, съответно - на аудио продуктите.
Първото и най-важно нещо за отбелязване е, че Sony вече не е онази компания, чиито устройства са изтъкани с рестрикции от всякакво естествено. Заявената от Каз Хирай концепция всички устройства на компанията, (а и не само), да работят в синхрон, беше нагледно демонстрирана с пълна сила от родните представители на японския гигант.
Така например, телефоните на Sony от последно поколение Xperia Z, XPeria ZL и т.н. могат да работят в тандем с последните модели Bravia телевизори, като с едно докосване между телефона и дистанционното на телевизора можете да превърнете последния в дисплей на смартфона.
От друга страна част от представените фотоапарати, като DSC-WX200 или DSC-WX200, могат посредством Wi-Fi връзка да бъдат управлявани директно от смартфона на потребителите. С други думи можете да оставите фотоапарата си на строго определена позиция и докато си пийвате биричка в парка, да направите желаната от вас снимка с вашия смартфон. Както споделих по-горе – гаджетите на Джейм Бонд вече са достъпни за всички. При това, на поносима цена.
Нататък, Beauty Effect-а е комерсиална технология, която по крайно лесен и интуитивен начин превръща снимки, на които не сте излезели толкова добре, в такива, които можете да показвате с гордост. Въпросната технология по всяка вероятност ще се стане изключително популярна сред по-младите девойки и тийнейджърите. Beauty Effect-а е част от кажи-речи всички нови модели фотоапарати на Sony.
Що се отнася до камерите на Sony, няма как да бъде пропусната B.O.SS (Балансирана оптична стабилизация). Въпросната технология се използва в Япония за измерване на земетресения и подобрява стабилизацията на изображението с цели 13 пъти, спрямо предходни модели на Sony и тези, произвеждани от конкурентни фирми.
Sony наблегна силно и на водоустойчивите си продукти, демонстрирайки по ефектен начин тяхната непромокаема природа. Телефони като Xperia Z и определени модели фотоапарати и дори слушалки, са водоустойчиви до мозъка на процесорите си.
Може би, най-изпъкващо устройство, демонстрирано от Sony обаче, беше 84-инчовият 4к телевизор на Sony, за чиято цена просто не искате да знаете. На по-лесно смилаем език, говорим за телевизор с повече от два метра широчина и повече от метър височина. И всичко това, работещо на Ultra HD резолюция от 3840×2160 пиксела. С други думи, говорим за четири пъти повече пиксели, отколкото предлага сегашният най-висок стандарт – Full HD резолюцията 1980х1080.
В кратце, ако финикийските знаци не са проблем за вас и си позволите 84X9005 BRAVIA LCD, то на практика директно се изстрелвате в бъдещето. Единственият по-сериозен проблем, с който може да се сблъска родният потребител, е липсата (все още) на достатъчно съдържание в 4К резолюция.
С обявяването на повече от радушно приетия PlayStation 4 по-рано през годината и впечатляваща порция продуктови линии от почти всички ценови ниши, Sony по категоричен начин загатва за най-добрите си години и хвърля сериозна ръкавица на корейските си конкуренти.