Антоновден е

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. 

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с  привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена, допълва БТА. 

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се  оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. 

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите  Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова  Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се  честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.