БФС готви голяма промяна в родния фитбол, засягаща чужденците в клубовете

Последното заседание на Изпълкома на БФС продължи доста дълго (цели 3 часа), което не се бе случвало от години. Разгледаха се редица въпроси, бе избран нов национален селекционер, бе сменена част от Съдийската комисия начело с нейния шеф и бе утвърдено въвеждането на ВАР в България. Това са част от нещата, които излязоха на преден план.

Една тема обаче остана малко скрита, малко мина  с бриф "отложена за следващия път". Тази тема обаче е предизвикала бурни дебати и то на висок тон. Става думата за внесено предложение за промяна в наредбата, чрез която по естествен път да бъде намалено присъствието на чужденци в българския футбол. Всъщност БФС няма никаква възможност да налага преки забрани и ограничения с изключение на играчите, които идват от държави извън Европейския съюз. За другите трябва да се действа по друг начин -  със задължителни условия.

Какво гласи правилникът в момента?

В момента клубовете имат определени условия за картотекиране, но те реално не оказват кой знае какво влияние. Единствено квотата за играчи извън ЕС е пряко ограничение. Към 20 януари 2021 година правилникът за картотекиране на играчи казва следното:

Максимум картотекирани футболисти – 40
Свободни квоти – до 25 футболиста
Футболисти извън ЕС – максимум 5 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени само от футболисти юноши на клуба или друг ФК в България, които имат 3 пълни сезона в периода 15-21 години.

Това всъщност означава, че в момента всеки клуб може спокойно да картотекира 25 чуждестранни футболисти, от които максимум 5 от тях могат да бъдат извън ЕС, а само 3 да играят в мачовете.

Какво е новото предложение?

Същността на предложението е сваляне бройката на свободните за картотека слотове от 25 на 15 и намаляване квотите за играчи извън ЕС:

Максимум картотекирани футболисти – 30
Свободни квоти – до 15 футболиста
Футболисти извън ЕС – максимум 3 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени само юноши на клуба, които имат минимум 2 пълни сезона в периода 12-21 години или играли за друг ФК в България минимум 3 пълни сезона в периода 12-21 години.

Каква е целта?

Целта на предложението е по този начин автоматично да се ограничи възможността за картотека на повече от 15 чужденци. Всъщност тук дори не става въпрос за паспорта на играчите, защото дори и чужденци с български паспорт като Сисиньо и Вандерсон от Лудогорец също ще заемат място в свободните квоти, защото, независимо от българските си паспорти, не са играли в български клуб в периода 12-21 години.

Много е вероятно български футболисти, които рано са отишли да играят в чужбина или родени и израснали в чужди клубове също да се окаже, че ще заемат място в тази квота от 15 играчи (образно казано квотата на чужденците). Пример за това е Валери Божинов, който също ще заема място в свободната квота – излязъл рано от България и нямащ три пълни сезона в български клуб между 12-тата и 21-вата си годишнина.

Какъв е примерът в Европа?

Най-ясен пример за квотен принцип за картотекиране може да бъде даден от изискванията за участие в Европейските клубни турнири, които българските клубове трябва да спазват. Ето какво класи правилникът на УЕФА:

Максимум картотекирани футболисти – 25
Свободни квоти – до 17 футболиста
Футболисти, които между 15 и 21 години са играли за клубове от България минимум 3 години – до 4 футболиста
Собствени юноши, които в период от минимум 3 години между 15 и 21 години са играли в съответния клуб – до 4 футболиста

УЕФА нормално не поставя условия за футболисти извън ЕС, тъй като в Евротурнирите играят всякакви отбори. Така реално българските тимове могат да разчитат на абсолютно всички свои картотекирани играчи извън ЕС в мачовете от Европа, за разлика от тези в България.

Разбира се в различни държави в Европа има наложени подобни условия за картотекиране. Всъщност това не е пряка забрана за ограничаване на лица с чужди паспорти, а задължителни условия за картотеки

Изводът

Със сигурност предложението внесено в Изпълкома на БФС ще породи още дебати при следващите заседания, ако отново бъде обсъдено. Най-засегнати от това ще са тимовете на Лудогорец и ЦСКА, но ако това бъде прието всеки един клуб, който иска да се развива и инвестира, ще трябва да се съобразява с новите норми. А дали това ще бъде полезно на българския футбол или се прави само, за да се отчете дейност е въпрос на доста анализи.