Балканите, натиснати между двата блока

"Не може да става въпрос да се наложат санкции на Русия. Всички знаят, че аз обичам Русия. Но все пак не съм казал, че трябва да се съюзим с Русия", заяви наскоро сръбският президент Томислав Николич, обобщавайки чувствата, но също и неудобството на цялата нация от ситуацията, в която е поставена страната му.

Сърбия, която е кандидат за присъединяване към ЕС, е подложена на натиск да се присъедини към санкциите, наложени от Брюксел на Русия в резултат на кризата в Украйна - мярка, от която Белград би желал да бъде освободен, за да не засегне големия си традиционен съюзник, пише AFP.

Агенцията отбелязва, че от избухването на кризата в Украйна през ноември 2013 г. сръбската дипломация е поставена в трудно положение, разкъсвана между спазване на задълженията си към ЕС и запазване на добри отношения с Москва, която подкрепи Белград по редица чувствителни международни въпроси, включително този за независимостта на бившата сръбска област Косово, която Русия не признава.

"Намерението на САЩ, след като спряха проекта за изграждане на газопровода Южен поток, сега е да отстранят Русия от Балканите. Неутралната позиция на Сърбия ще бъде изложена в близко бъдеще на сериозни проблеми", смята Предраг Симич, преподавател по международни отношения.

Симич имаше предвид замразяването от България на подготовката на работата по строежа на българския участък от Южен поток, след като Брюксел изтъкна, че европейските правила за обществените поръчки не са били спазени.

Белград ще трябва да даде обяснения в понеделник по време на визитата на ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров. Русия има сериозни интереси в Сърбия. Нейният газов и петролен гигант Газпром е мажоритарен собственик на сръбската петролна компания НИС с 51-процентов дял. Освен това Белград и Москва създадоха на летището в Ниш /Южна Сърбия/ "Регионален център за извънредни ситуации", в който са разположени руски самолети, готови да се намесят в района по искане на засегнатите страни.

При положение, че Сърбия има недостиг на средства, през януари 2013 г. Москва и Белград подписаха споразумение за кредит от 800 милиона долара, предназначени за реконструкция на железопътната инфраструктура. След това през април Москва отпусна на своя съюзник друг заем от 500 милиона долара, целящ да му помогне да се справи с тежкия бюджетен дефицит. "Продължителността на натиска върху Сърбия ще зависи от продължителността на кризата в Украйна, но също от степента на напрежение в отношенията между ЕС и Русия", отбеляза политическият анализатор Саша Попов.