78% от субсидиите стигат до 4% от земеделците

78% от субсидиите в селското стопанство, предвидени за България, достигат до едва 4% от производителите. Така субсидиите не се разпределят равномерно и съответно секторът не може да постигне трайно и стабилно развитие.

Това са част от изводите, които правят от Икономическия и социален съвет (ИСС), изложени по време на дискусия за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

От съвета настояват парите по първия стълб – директните плащания, да продължават да се предоставят изцяло от бюджета на ЕС, а не с държавно съфинансиране.

"Селскостопанската политика трябва да бъде по-опростена и по-евтина за управление. Добре е да се намалят и административните разходи на бенефициентите", заяви председателят Лалко Дулевски.

От ИСС посочват, че е необходимо е да се постигне по-добро съотношение между плащанията в растениевъдството и животновъдството.

В момента плащанията в растениевъдството представляват около 22% от общия доход, докато тези в животновъдството- едва 6%. Само 8-9% от животновъдите притежават земя.

В тази връзка от ИСС предлагат след 2013 г. да се позволява на държавата да предоставя земя на фермери, без това да се счита за държавна помощ.

В момента субсидиите за отделните страни-членки се движат в широки граници – от 300 евро на хектар за някои от най-старите страни в ЕС до 822 евро на хектар в Гърция. За новите членки тя е около 200 евро на хектар, а за България - 82 евро на хектар.

Справедливо разпределяне на средствата трябва да има както между държавите-членки, така и в самите страни. Субсидиите между първия и втория стълб на ОСП за новите страни-членки се разпределят в съотношение 56:44%. За старите членки съотношението е 87:13%.

"Това поставя България в неравностойно положение, тъй като средствата по втория стълб се усвояват по-сложно – те идват от програми, за които трябва да се кандидатства с проекти", обясни председателят на ИСС Лалко Дулевски.

Основен проблем както за българското, така и за европейското земеделие остава недобрата кадрова обезпеченост. 652 хил. души са заетите в сектора в България за 2010 г., като спрямо 2007 г. те са намалели с 21%.

4,5 млн. от европейските фермери са на възраст над 65 г. и се очаква да прекратят дейността си до 2020 г.