От Българската стопанска камара настояват за оттегляне на проекта за определяне на минималната работна заплата, внесен за обсъждане в Комисията по доходи към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Необоснованото автоматично административно увеличение на минималната работна заплата е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката. Ако продължава увеличаването й без прилагане на оценка на икономическото въздействие от тази мярка, ще продължат и ще се задълбочат стагнационните процеси в икономиката, алармират от камарата.
През последните години се наблюдава непрекъснат натиск за административно увеличение на минималната работна заплата. Приемането на подобна негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, нито социалния статус на заетите в икономиката, коментират от Българската стопанска камара.
Подобни предложения въвеждат ненавременни приоритети. В актуалната икономическа ситуация основният приоритет би следвало да бъдат работните места и безработицата.
Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции.
Ефектите от подобен подход ще са ново намаление на работните места, по-малко изплатени работни заплати и намаление на диференциацията между квалифициран и неквалифициран труд.
Минималната работна заплата не трябва да служи за заместител на социалното подпомагане, като се обвързва с линията на бедност.
БСК отново настоява индексирането на минималната работна заплата да се разглежда в неговата цялост и при отчитане на актуалната икономическа ситуация и потенциала на отделните отрасли, региони и предприятия, вътрешната и външната конкурентоспособност на икономиката.
В петък (8 февруари) от КНСБ подкрепиха идеята на кабинета минималната работна заплата (МРЗ) да бъде между 35% и 55% от средната.