Адаптация за икономиката ни в унисон с климатичните промени

Изработването на Закон за климата е първият приоритет в законодателната програма на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Приемането му се налага заради пренасянето на климатичната Директива на ЕС 2009/29. Вероятно проектът ще бъде внесен през есента в парламента, съобщи неотдавна министър Искра Михайлова.

Целта на закона ще бъде да се формализират правно ангажиментите на България за намаляване на емисиите на парникови газове, което е основен елемент в политиката на ЕС по ограничаване на изменението на климата.

Документът трябва да планира също дългосрочни мерки за адаптация на населението и икономиката към климатичните промени, като за тази цел бъдат въведени европейски и международни механизми.

Вместо спиране на климатичните промени – адаптация към тях

Все по-често на всички ще се налага да се сблъскват с дума адаптация, отнесена към промените в климата и последиците от тях.

Ясно е, че глобалните климатични процеси трудно могат да бъдат спрени. Затова и учените все повече говорят не толкова за противодействие на изменението на климата, колкото за адаптация към него.

"Когато климатът се променя, трябва да се адаптираме към него”, коментира Робърт Менделсон, професор по икономика на околната среда в университета "Йейл”.

Той твърди, че в дългосрочен план това означава да променим културите, растенията и животните, които отглеждаме, да нагодим отоплението и управлението на водните ресурси, както и да вземем мерки за покачването на морското равнище.

Към какво всъщност се адаптираме, четете в Econ.bg.